Бяла сова

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Сеп 12, 2009 6:54 pm

Дни на дуети Smile

В един ден пишех три дуета едновременно. И днес чета още дуети. Все красиви. Интересно съвпадение...

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Сеп 12, 2009 7:41 pm

Mon Dieu! Отново Louis De Funes на екран! Замислих се, че това е единственият актьор, когото като видя на екрана и се усмихвам моментално, без дори да е казал или направил нещо...

Бяла сова - Page 2 Defunes-picture-1

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Сеп 12, 2009 7:43 pm

А още се сетих, че всичките ми дуети са с Дами. Чудя се това пък как стана?! Трябва да вербувам някой Лорд за каузата...

Заглавие: Re: Бяла сова Нед Сеп 13, 2009 6:10 pm

Аз, лично, предпочитам тройките Laughing

(а и рядко стихоплетствам)
Но за благото на Красотата, бих се прежалил, така че Херцоже, давайте темата и можем да им спретнем един мъжки дует на нашите дами, няма тук да излагаме мъжкото съсловие, я Laughing

Заглавие: Re: Бяла сова Нед Сеп 13, 2009 10:15 pm

Ето това е положението. А като се слуша на съраунд, положението става неконтролируемо...!

Заглавие: Re: Бяла сова Пон Сеп 21, 2009 9:40 pm

Who Cares или Десета дупка на Кавала

ГКПП „Илинден”. За тези, които не знаят, това е Граничен Контролно-Пропускателен Пункт. За тези, които не могат да казват думи с повече от три срички наведнъж – това е „оня при Гоце Делчев”. Във всички случаи, това е онази част от границата между България и Гърция, в която пътят минава през един тунел, направен специално за да не се нарушават пътищата на мечките в тази зона.

Пътят до Драма е приятен. Това е първият голям гръцки град след границата. GPS-а се предаде на втория завой, тъй като си мислеше, че трябва да се завива в еднопосочни улички. Или не е бил подновен адекватно, или никога не е бил добре направен. Както и да е, градът не е толкова голям и след като намираме паркинг за 2,50 евро на час, отиваме на срещата си.

Три часа по-късно в градът е станало подозрително тихо. „Охраняемият” паркинг вече не е такъв – будката на часовия е празна. Няма кой да ни таксува повече. Потегляме за Ксанти.

В Ксанти обаче почти всичко е затворено. Докато обядваме в 16,30 часа, става ясно, че в сряда се работи половин ден и планираните срещи няма как да станат. Отбой в посока Кавала и малко селце до този град, в което нощуваме. Намираме го изключително трудно – няма го на GPS-а, тъй като се оказва културно-исторически паметник, който се ползва и за хотел. Уникално, безспорно, но трудно за намиране. С питане успяваме.

Кавала е също толкова пълен в центъра. Навсякъде има знаци за забранено спиране, и навсякъде има плътно паркирани коли. Този път намираме място в незабранена зона и се пускаме по работа. Отново до около следобеда, тъй като сиестата просто затваря вратите на всичко.

На другия ден сме в Солун. Най-сетне си намираме партньор, който освен че говори достатъчно английски, е и достатъчно заинтересован, за да ни обърне внимание. Първата ни среща е в легендарния Медитеранеан Космос – мол, до който се организират специални шопинг-екскурзии от България, Македония и Албания, без дори да влизат в самия Солун. Получаваме за 10 минутки информацията, която цял месец не могат да пратят по мейл или факс. Диадиктиото е чуждо като начин на комуникация и предпочитат лице в лице. Да, младото поколение му казва „интернет”, но официално си е „диадиктио” и това е. Много от фирмите нямат сайтове. Някои нямат и мейли. Факс и телефон. Видимо са по-назад от България в това отношение. Ако ние сме девета дупка, то те май са десета.

Нашият приятел почва да коментира ситуацията. Като цяло нещата са така – има правила, които никой не спазва. Например: повечето външни реклами при мола са незаконни. „Who cares” ни казва нашият домакин и продължаваме натам.

В Солун места за паркиране също няма. Глобата за неправилно паркиране е от 30 до 100 евро. 100 е ако си спрял на пешеходна пътека. Не им пука – плащат си и то ако ги глобят. Who cares?

В същината на разговора ни, той се оплаква от нелоялна конкуренция. Фирмички, които правят екскурзии до България без регистрация, застраховки и прочее. „Нали видяхте, какво стана в Охрид?” – пита ни реторично той. „Ами тук е същото”. И добавя Who cares. И обяснява как следващия път митничарите да не са посмели да му искат регистрации и лицензи. Сякаш някой ще го направи.

Обяснява ни още и работното време. Тук най-сетне ни просветва! В понеделник, сряда и събота се работи по половин ден. А в останалите дни между 14-14,30 и 17,00 е сиеста и всичко почива. В неделя всичко почива. Питаме го – как тогава се изхранват, при положение, че работят толкова малко? Отговорът е, че всички имат черни доходи. Даже и майка му. Не уточни повече, не го и питахме. Who cares.

Отиваме на обяд. Докато минаваме през булевардите – всички пресичат на червено. Who cares. През рибния пазар стигаме до Бомбардия – местно фаст-фууд заведение, кръстено на бомбите от Втората световна, където днешните бомби са кебапчетата. Сервират ги на високи маси-барове. Може би, за да не се задържат клиентите. Но идват всякакви хора и заведението е отрупано със снимки на световно-неизвестни гърци – политици и местни звезди. Идеята на заведението била като древната агора – място, където и министри и чистачи са равни и всеки може да говори с всекиго. Така и тук – идват от адвокати до чистачи и от министри до чиновници. Вкусно е. Пушенето е забранено, но се пуши. Who cares.
Да, видяхме и Макдоналдс, но само един. Просто дюнерите, гиросите и прочее заведения за толкова много, че Маковете просто не са интересни на никого и не виреят.

После отиваме да пием кафе. Безкрайните заведения за кафе са без изключение във всички градове, през които минахме. Пие се фрапе на едро, фредо кафе и прочее вариации на кафе с лед. За тези, които не пият кафе – почти нищо друго няма и оставам на вода, която така и така ти сервират с кафето. В този тип заведения почти не видяхме празно място, независимо от времето на деня.

Напускаме Солун – трябва да стигнем до Драма. На магистралата обаче няма бензиностанции (гениално, просто!) и ни се налага да слезем от нея и да търсим място за зареждане из някакви села. Местните хора говорят малко немски. Английският е езикът на по-младото поколение. Оправяме се някак. На самата магистрала има и смачкани коли – от тези, дето ти напомнят да не караш като за последно. Едната е толкова реалистична и изглежда, като че ли сега е станала, че докато съм се загледал дали няма хора вътре, замалко сам да изтърва пътя. GPS-a трябва да ни каже дали правилно сме се отклонили от магистралата, но изливащият се над морето дъжд и облачността ни „позицират” на 12 500 метра височина и на около 50 км навътре в морето. Весело. Спираме го и продължаваме по компаса в часовника ми. Става за бекъп, макар и елементарен.

Хотелът отново не е нищо особено за парите, които даваме. Трудни две звезди според родните критерии, но цената на рецепция е 90 евро на стая. Добре, че сме с връзки и минаваме „тънко”.

По пътя от Драма до границата има повече коли с български номера, отколкото гръцки. Познават се отдалече – изпреварват се като невидели. Гърците не бързат. Правят път, ако ти трябва. Ако някой не им харесва излизат от колата понякога и викат. Who cares – повикат, повикат, па си продължат.

Иначе цените са като тук, откъм цифри. Разликата е във валутата – левове и евра. Е, и заплатите им са доста по-високи, за черните доходи да не говорим. И това – въпреки, че са по-назад с компютрите и езиците. Така че са си екстра. Може би са случили на политици. Знам ли.

Заглавие: Re: Бяла сова Вто Сеп 22, 2009 9:45 pm

Тази вечер ще ми липсваш

Тази вечер ще ми липсваш –
стиховете ми ще са безцветни;
Няма да усещам нищо,
само бавното и тъжно време.

Тази вечер си далече,
но… за мен не ме боли;
притеснявам се обаче
ти поне да се наспиш.

Тази вечер ще ми липсваш.
Залезът ще спи при тебе –
пратих ти го ако искаш
няколко искри от мене.

Още пратих по Луната
една-единствена усмивка;
тежко й е на горката,
но помага, зъби стиска.

Тази вечер съм звезда,
на която хич не й се спи…
Иззад тънката луна
търся залезните ти очи.

Ще отворя сетивата,
щом при тебе се завърна…
До тогава на Луната
в прашен кратер се превръщам.

Заглавие: Re: Бяла сова Чет Сеп 24, 2009 2:42 pm

Уморен. Съм. От два дни съм особено скапан. Не от почивните дни. От света. От хората. От недоспиване. От работа. От стихове (о, да - и това). Имам нужда и те да спрат. А те идват. В най-невероятните среднощно-сутрешни часове. И ме преследват, докато не ги изгоня записани някъде. Отивам да търся лекарство за умора. Ако имате рецепти - пращайте. Ако ли не - няма значение. С антибиотик ще се оправя само за седем дни. Без - за цяла седмица. Така че Smile

Не искам да сънувам

Не искам да сънувам чудеса,
принцеси, принцове и небеса.
Не искам в облаците да летя
и да сънувам за дъги в дъжда.

Не искам... просто нямам сили.
Сетивата ми се счупиха от сън...
Вървя край замъци красиви
ала... на живо ли е, или пак насън?

Кога ли всичко ще се спре?
Кога ли с теб ще се наспя?
Искам да сънувам само теб,
защото ти си всичко на света.

Заглавие: Re: Бяла сова Чет Сеп 24, 2009 7:48 pm

Лекчението е :
1. чаша от http://www.21food.com/offerdetail/148074/Glen-Parker-Scotch-Whisky.html
2. силна музика: https://www.youtube.com/watch?v=HZXMWMv7i2o
3. книжка- по избор Smile

Заглавие: Re: Бяла сова Пет Сеп 25, 2009 12:58 am

Маркизо, сърдечно благодаря за усилията! Вече съм по-добре. Много повече. Направо съм си екстра.

(само за протокола - алкохол не пия. Знаете ли какво отговаря Джеймс Бонд на въпроса Водка или Уиски? - Information, please Smile

)

Заглавие: Re: Бяла сова Пет Сеп 25, 2009 3:44 am

Пазя го за теб

Не давам никой да го чуе,
не давам никой да го прочете,
едничката ми тайна туй е,
заключена в самото ми сърце.

И не - недейте да ме питате
със думи сладки като мед;
душата ми, която виждате
ще бъде тиха като лед.

Ще го прошепна само със очи,
като очаквано намигане,
пазя го единствено за теб, помни,
моето едно "Обичам те!".

Заглавие: Re: Бяла сова Пет Окт 02, 2009 3:32 am

Днес ми честитиха Деня на поезията... Пък аз не се имам за поет. И ми стана неловко. Но поне да използвам да поздравя всички, които пишат:

pirat

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Окт 03, 2009 5:09 pm

Каква безкрайна седмица... Към четвъртък си мислех, че сме петък, а в сряда бях убеден, че е вторник... Така че ако имате възможност - не работете повече от 10 часа на ден. Към 12тия час вече не знаете къде сте и какво правите...

А... днес какъв ден е? Smile

Не-е-е, днес поне съм наясно... Embarassed

Заглавие: Re: Бяла сова Пон Окт 05, 2009 3:06 am

I tried to find Him on the Christian cross, but He was not there; I went to the Temple of the Hindus and to the old pagodas, but I could not find a trace of Him anywhere.

I searched on the mountains, and in the valleys, but neither in the heights, nor the depths, was I able to find Him. I went to the Caaba in Mecca, but He was not there either.

I questioned the scholars and philosophers, but He was beyond their understanding.

I then looked into my heart, and it was there where He dwelled, that I saw Him; He was nowhere else to be found.

Jelaluddin Rumi

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Окт 10, 2009 12:20 am

Брей! Отдавна не се бях радвал на идващия уикенд. Ииискам почивка-а-а-а...!

Заглавие: Re: Бяла сова Чет Окт 15, 2009 1:57 am

Спрягам думата "умора" във всичките и измерения и разновидности. Не очаквах, че човек може да се уморява чак толкова...
Но нали съм си оптимист - може и по-зле... Smile

Заглавие: Re: Бяла сова Чет Окт 15, 2009 3:59 pm

значи се нуждаете от нощно скитане и релакс

Заглавие: Re: Бяла сова Вто Окт 20, 2009 4:19 am

Много отдавна исках да се възмутя публично от ТВ ефира. Като гледам какво дават по ТВ, чудя се защо изобщо още има ТВ...? Лигави сериали, лигави предавания с още по-лигави водещи... Безкрайни телефони от типа "гласувайте за"...
Не, тази събота по чудо хванах ЧГК. Не бях гледал ТВ от... не помня. Това май е умиращ формат медия...

Заглавие: Re: Бяла сова Чет Окт 22, 2009 12:34 am

Не-е-е, не може така. Като пиша по повече от 3 стиха на ден, явно нещо (ми) става... Не е нормално, някак. До вчера нищо, и изведнъж... водопад... Има нещо гнило... някъде...

Заглавие: Re: Бяла сова Пон Ное 02, 2009 9:30 pm

Приятели! Липсвахте ми. Мда. Това е точно определение. Не е добре да се пристрастява към нета човек, но какво да се прави, като нашето Кралство е само виртуално...

Заглавие: От днес съм Вятър Вто Ное 03, 2009 4:23 am

От днес съм Вятър

От днес съм Вятър. Не измислен,
а такъв един – съвсем наистина.
Прехвърлям падащите листове,
от Есента със думички изписани.

От днес пътувам по света и времето
и сменям денонощия като мигове.
Обрулвам ураганно стремето,
побегнало напред със викове.

От днес отивам просто да летя.
Недей да питаш във коя посока –
отдавна вече моята душа
е просто крайчеца на клонка.

Между земята, слънцето, небето
и нейде между Изтока и Запада,
протегнала напред ръцете си
ще можеш ли да хванеш Вятъра?

Бяла сова - Page 2 1869351141830019744

Заглавие: Re: Бяла сова Вто Ное 03, 2009 10:37 pm

Сигурно е хубаво да сте вятър, милорд, щом имате възможността да развявате роклята на тази чаровна дама Smile

Заглавие: Re: Бяла сова Нед Ное 08, 2009 3:43 pm

Днес рожден ден имаше единият ми дядо. Разбира се, че го помня с много добро и... ето това:

Тук

В начало Бог създаде небето и земята.
А земята беше пуста и неустроена; и
тъмнина беше върху бездната; и Божия
Дух се движеше над водата. И Бог каза:
Да бъде светлина....

...И стана вечер, и стана утро, първи ден....

Събуждам се и поглеждам през прозореца. И – о, чудо!
Над цъфналите клонки на дядовата череша, слънцето си проправя сънливо път над розовеещите облачета. Безкрайната синева над тях мами погледа към необятния простор... В миг се чувствам опиянен от тази красота. Мечтание за нещо свое...
Но нещо закачливо ме връща обратно в нашата градина. Няколко врабчета игриво чуруликат и се гонят из клонките на черешата. “Здравейте, веселяци”, мислено ги поздравявам и оставам запленен от тяхната естественост и непринуденост.
Когато пак се сещам за себе си, слънцето вече е високо и приятно стопля всичко наоколо. Светът възкръсва и едно приятно жужене и бръмчене изпълва свежия въздух. Трябва да изляза – искам всички да поздравя и всички да видя. Не усещам как и аз започвам да си свиркам и ми става леко, леко...

...И стана вечер, и стана утро, втори ден...

Някъде далеч на североизток изгря топлото слънце. Точно под него, разлюляно и наситено, ме поздрави едно безкрайно жълто море. До него ме мамеше към хоризонта синевата на истинското море – чисто и свободно.
Наоколо ми се издигат гордите върхове, пазели земята ни от векове насам. Потънали в тучна зеленина, те бавно съзерцават кипящия под тях живот.
Хората са изпълнили всички улици и площади. Всеки се е запътил на някъде, всеки носи по нещо. Но в това няма нищо объркващо. Напротив, чувствам как всичко си е на мястото, как всеки знае точно къде и защо отива и как всеки е изпълнен с магията, движеща нещо голямо. Нещо, което е навсякъде около нас, но и нещо, което всеки от нас притежава...

...И стана вечер, и стана утро, трети ден...

Едва отварям очи и мигом онемявам. Трудно ми е да разпозная нашия двор, но – ето – това е дядовата череша. И тя, и другите дървета са обагрени във всички весели и красиви цветове, които мога да си представя. Сякаш четката на някои велик майстор е минала и е оставила по мъничко от цялата палитра.
Не усещам кога съм излязъл на двора и събирам падналите листа – кое от кое по-красиви. Бързам към града – искам да покажа това чудо на всичките си приятели.
А на пазара, същият този майстор е обагрил и плодовете на земята, отгледани с толкова любов от хората и сега така красиво сбрани на едно място. Вървя и се възхищавам на това поредно чудо.

...И стана вечер, и стана утро, четвърти ден...

Някакво почукване и подсвиркване ме буди. Гледам – на гости са ми дошли моите весели приятели. Накацали са на перваза на прозореца и се гушат един в друг.
Навън всичко е побеляло и надебеляло. Дядовата череша е сменила още веднъж одеждата си и сега е бяла – като някоя снежна принцеса в цялото си великолепие.
Донасям къшей хляб на моите другари. Хубаво е да можеш да се погрижиш и да помогнеш някому.
Малко по-късно, докато се пързалям на любимата си шейна, над мен се чува едно весело и игриво чуруликане...

...И стана вечер, и стана утро, ...

Събуждам се и поглеждам през прозореца. И – о, чудо!
Над цъфналите клонки на дядовата череша, слънцето си проправя сънливо път над розовеещите облачета. Безкрайната синева над тях мами погледа към необятния простор... В миг се чувствам опиянен от тази красота...
Моите чуруликащи приятели са станали повече. И сякаш още по-весело и щастливо звучат песните им.
Изпълвам се с една неописуема енергия. Светът наистина е прекрасен и е на всички. Иска ми се всички да го почувстват и да го видят. И всички заедно да съхраним красотата му за идните поколения.

Амин!

Заглавие: Re: Бяла сова Вто Ное 10, 2009 4:12 am

Днес си помислих, че обичам да пиша приказки. Не, не съм написал нито една. Почти. Но си представих какво е и си помислих, че това много би ми харесало. Приказки. Самата дума е една такава... приказна. Интересна. Подскачаща. Магическа. Като прозрачни криле. И някаква мелодия, която те кара да тръгнеш след нея. И да заспиш, докато слушаш приказката и да сънуваш най-красивите принцове и принцеси.

ПРИ-КАЗ-КА.

Ще видим...

И един ден, в който приказките се случват...

Заглавие: Re: Бяла сова Съб Ное 14, 2009 8:23 pm

Откакто станах Вятър

Откакто станах Вятър и политнах
над върховете мъдри на света,
откакто Времето за мене пита,
и откакто си играя със дъжда,

откакто птиците са моите братя
и откакто се целувам със крилете им,
откакто щом червена е Луната
съм по-горещ от всички гейзери,

откакто съм немирен като топка,
откакто галя полските цветя,
откакто всяка музикална нотка
е само щрих от моята душа,

от тогава вече тръгнал съм по Пътя –
от вси страни към тебе устремен;
и тe рисувам като порив влюбен
със облаци по-нежни от сатен.