Умирам бавно, като сълза изтичам, раждам се роса...
 
Touch me slowlyTouch me slowly  ИндексИндекс  ГалерияГалерия  КалендарКалендар  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ТърсенеТърсене  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 А златистите пясъци раждаха златни поеми...

Go down 
АвторСъобщение
Gentiana
Dark Gothic Queen
Dark Gothic Queen
avatar

Female Вишневи листенца : 6
Пеперудени целувки : 468
Довя ме вятърът тук на: : 24.07.2009
Имах какво да кажа -пъти : 364
Търсете ме в... : Платинената паяжина на нощтА
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА

ПисанеЗаглавие: А златистите пясъци раждаха златни поеми...   Съб Юли 25, 2009 5:38 pm

Борис Жогов

"Познават ме и конят, и нощта, пустинята и мечът,

Познават ме и копието, и листът, и перото..."

Абу-т-Тайиб ал Мутанабби 1


Когато черногривите арабски коне разсекли за първи път пустинята със своите подкови, родила се Поемата. Но буквите нямали точки и хората не можели да прочетат стиховете. Тогава древните араби изпратили своите подобни на кораби камили, те разрили златистите пясъци и песъчинките се превърнали в точки.

Така се родила Арабската Поезия... Един от върховете на световната литература, който вече повече от петнадесет века блести с великолепието на изказа, с богатството на думите, с прелестта на несравнимите сравнения, с красотата на образите.

Поникнала върху нажежената до златно гръд на пустинята, тази поезия разпръсва като гладиол своя аромат, той преминава през тъмните стени на времената и достига до нас, упоява ни и ни кара да чуем ударите на мечовете, тропота на копитата и буйните викове на племената, да видим прелестните девойки, по-прекрасни от звездите, чийто поглед разтапя доспехите на воина, да погалим тигъра и да се озовем сами в безлунната и непрогледна нощ, изпълнена със страшни, всяващи ужас, джиннове и прокоби...

Това велико изкуство на римите и ритъма, вдъхнато в сърцата на хората от самия Бог, не престава и до днес да гори и да разпалва въгленчетата в душите на поетите, за които реденето на стихове не е само призвание или необходимост, то е дълг пред олтара на традицията, пред жертвеника на арабския език, сякаш създаден, за да сътворява поеми.

И съвсем не е случайно, че в Свещения Коран има цяла сура2, посветена на поетите, част от която са следните стихове:

"А поетите ги следват само заблудените.

Не ги ли виждаш как се скитат из всяка долина безлюдна

И как се хвалят със неща, които никога не са направили.

Освен онези, дето повярваха в Аллах, извършиха добри дела

И споменаха много пъти Неговото име.

Те победиха, макар да бяха угнетени...

А пък потисниците и несправедливите ще разберат какво ги чака

И след смъртта къде ще се завърнат..."

Свещеният Коран,

сура Поетите, аяти 224-227


Откакто съществува на този свят, арабската душа, като блесналата над пустинята пълна Луна, съчетава в себе си две противоположни страни: сътворяването на стихове и съчиняването на битки.

Да бъдеш воин и поет - това винаги е било най-висшето призвание за арабина.

Величието на словата, славата на битките, безграничието на красотата, безсмъртието на любовта са онези пълноводни извори, които напояват двата чудни розови храста, израснали и разцъфтели върху слънчево-златните пясъци на пустинята - единият с червени рози, ухаещи на битки, а вторият с бели рози, ухаещи на стихове.

Поетите-воини на Арабия от най-дълбока древност до днес украсяват челата си с венци от тези бели и червени рози, чиито бодли сместват във вените им кръвта с мастилото, тишината на вдъхновението със звънтенето на сабите, музиката на римите с рева на сраженията.

В предислямската и ранноислямската епоха поетите Аш Шанфара (? - 510), Ал Мухалхил (? - 525), Имру-ул-Кайс (497-545), Амр Ибн Култум (? - 584), Тарафа Ибн ал Абд (538-564), Антара ал Абси (? - 600), Ан Набига ад Дубиании (? - 604) са били прочути из цяла Арабия не само с великолепните касиди3, които са съчинявали, но и със смелите си сърца на безстрашни воини, предвождали своите племена в множество битки на честта.

В средните векове безсмъртни стихове са написали Ал Фираздак (763-814), Абу Таммам (804-846), Ибн ар-Руми (836-896), Абу Нууас (750-810), Абу ат-Таийб ал Мутанабби (915-965), Абу ал Ала ал Маарри (973-1057), Ибн ал Фарид (1181-1235) и много други. Ала техните имена блестят в многоликата арабска история и с храбростта, с която, възседнали своите по-черни от нощ и по-бързи от мисъл коне, размахващи святкащата като лятна мълния сабя, тези воини са се сражавали в името на красотата, любовта и справедливостта.

В новото време и днес Поетът-Воин като явление в арабската действителност вече се среща все по-рядко и по-рядко, което е напълно разбираемо. Творци като Ахмад Шауки (1868-1932), Хафез Ибрахим (1871-1932), Мухаммад Махди ал Джауахири (1900 -2000), Бадауи-л-Джабал 4 (1905-1980), Омар Абу Риша (1908-1990), Низар Каббани (1923-2001), Бадр Шакир Ас- Сайяб (1926-1964), Шауки Багдади (1928) и други са борци, но не и воини. Те се сражават за свобода, равноправие, красота, любов, но го правят пред всичко със своето перо, със своите мисли и чувства, със своите стихове.

Единственото изключение в целия днешен арабски свят е Поетът-Воин от Сирия, военният министър и генералът, чувствителният поет и задълбоченият учен Мустафа Тлас (род. 1932 г.), за когото прочутият френски литератор и политик, членът на Френската академия академик Едгар Фор казва:

"Нашият знаменит поет Малерб е обичал да казва, че поетът е толкоз необходим на държавата, колкото един играч на кегли. Но, изричайки този афоризъм, той не е мислел за онези, които освен поети са били законодатели, пълководци и държавници. Поезията е ценен помощник на хората, носещи големи отговорности. Тя им дава възможността да се издигнат над тревожния дух на ежедневието и ги предпазва от ограниченията на егоистичната и егоцентрична показност...

... Поетите, тъй като са мечтатели, са способни да ръководят съдбините на народите в периоди на промени, когато ходът на историята е толкова бърз, че никой не би могъл да го следва, освен тези, които го предшестват..."

Да, наистина, поетите са мечтатели и генерали, философи и пълководци, отшелници и водачи, които отправят към небесата винаги един и същи въпрос, формулиран сякаш от името на всички от Мустафа Тлас:

"Защо ли ние стоим пред входа, който води към тайнствения, вълшебен храм на поезията, палим благоуханни треви, четем заклинания и не си тръгваме, докато вратите не се отворят, или докато не паднем мъртви пред неговия праг?..."

А отговорът... Нима има по-красив отговор от тези думи:

"И до днес измъчва ме безсънието...

Не притежавам онова, за което толкова мечтаех...

Но ти ми се яви, поезийо, и ми донесе в ръцете си тъй щедри

Възглавничка за моето безсъние!...

Благодаря ти, о, Поезийо!

Днес ти си мой водач,

А в деня на бъдещия Страшен съд

Ще бъдещ мой застъпник..."


Така завършва програмното, ако мога така да го нарека, произведение "В просторите на поезията" на Мустафа Тлас - генерал на оръжията, но маршал на любовта, генерал на битките, но маршал на поемите, генерал на армията, но маршал на изкуството, чието творческо и жизнено кредо е: "Обичам, следователно съществувам!"

Пак той казва една велика истина за "своята" Поезия, която можем да прочетем в предговора към съставения от него сборник "Поетът и поемата", в който поетът е събрал най-ярките образци на арабската поезия от древността до наши дни:

"Моята история с поезията... Тя започна от дните, когато бях ученик в гимназията "Халид Ибн ал Уалид" в Хомс - в края на 40-те...

Вероятно моята любов към поезията има своето обяснение в чистота на езика...

Или в моя бедуински произход..., дълбоко свързан с джахилийските 5 времена..., тъй като нашите племенни корени ни отвеждат до племето Бану Абс, а оттам и до Мудар6...


Последната промяна е направена от Gentiana на Съб Юли 25, 2009 7:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gems.ohmylife.net
Gentiana
Dark Gothic Queen
Dark Gothic Queen
avatar

Female Вишневи листенца : 6
Пеперудени целувки : 468
Довя ме вятърът тук на: : 24.07.2009
Имах какво да кажа -пъти : 364
Търсете ме в... : Платинената паяжина на нощтА
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА

ПисанеЗаглавие: Re: А златистите пясъци раждаха златни поеми...   Съб Юли 25, 2009 5:38 pm

Постепенно, преминавайки от клас в клас, чувствителността ми започна да се развива и изостря най-вече по отношение на поезията... За мен, в онези юношески години, величието на поезията се криеше в полета на фантазията, във вълнението и чувствата, в звънкия и звучен език... и в бушуващите, високоволтови рими, които се преобръщаха върху нейните вълни..."

Може би по подобен начин е започнала "историята с поезията" за всеки един от големите поети на Арабия от древността до наши дни.

Бушуващите рими, оглушителните сражения, високоволтовите чувства винаги са били онези части от пъзела, наречен живот, които поетите-воини е трябвало да подреждат и преподреждат, до мига, в който минат по моста Сират, явят се пред своя Създател и поставят в блюдото на везната сътворената от тях Поезия.

Защото само Нейното Величие е онзи единствен тайнствен ключ, който отключва вратите към вълшебните селения на Вечността...

Мисля и се надявам, че и ние ще успеем да надникнем зад тази врата с помощта на ключа, който ни дават стиховете на Мустафа Тлас.

Из "Завърна се Суад7"

Нима ще порицаете сърцето ми за туй че затуптя

Завърна се Суад и застлахме пътя с клонки и цветя

Че целия ти дом, Суад, днес пее и се весели,

А ти във свойта прелест слей блясъка със радостта...

Щом тръгнеш си ще ни напомня този трон със балдахин

За твойта перлена усмивка, пленяваща сърца...

И мъката покри дори всичките огледала във Шам:

Останахме без чувства - казват - обвити от ръжда...

Но мине ли край тях Суад дори един единствен път,

Ръждата ще премахне... Да... В злато ще ги облее тя...

Суад си тръгна и открадна пламъка на наш’та страст

По всяка своя стъпка в пътя падащи звезди засия

И заклеха се лозята в Шам, че преди да се завърне

грозд дори не ще родят, ще изсъхнат в тъмнина...


Победата - съюзник на усърдния

От моята душа въздишка се изтръгва...

За едного ли само плод цветът разцъфнал дава

Дали нектарът цветен превръща се във мед?...

Дали ограбва той пчелата, дето го създава

Всевишният Аллах ме просветли и ми показа,

Че само на усърдния победа Той дарява

Бегълка в нощта

Но... Кажи ми как накара да избяга светлината

И защо в пустинята открадна ти луната

И Шам блестящият потъна в слепотата...

Защо открадни ти дори водата

И остави жадни хората, цветята.?...

Защо отрадна паланкина и шала син като небето?....

Защо открадна хела и канелата, кафето?...

Защо открадна и бокала?

Защо и виното открадна ти?...

Защо остави без зора ти нощното небе?...

Защо косите си отхвърли от своето чело?....

И Шам блестящия лиши от слънчевия изгрев....

И поета ти лиши от първия бокал?....

Чувството и чужденецът

О, ти видение прекрасно...

Дали дойде от моето съзнание

Или от сънищата тайнствени в нощта незрима

Мисълта ми жадна те открадна

Ти с погледа ми сля се във хармония

И сърцето ми изпълни се с любов необяснима

А чувството захвърли своя жезъл

Пред дверите на твоя дом и рече:

Това е без съмнение домът на моята любима

Останах поразен от мойто чувство,

Че то само в дома ти влезе и на прага ме остави

като чужденец всред зима.


Бележки

1 Абу-т-Тайиб ал Мутанабби (915-965 г.) - един от най-големите и прочути средновековни арабски поети, родом от гр. Куфа - Ирак.

2 Сура - глава от Свещения Коран.

3 Касида - класическа арабска поема, всеки стих на която се състои от по две полустишия в монорим.

4 Бадауи-л-Джабал (Мухаммад Сюлейман ал Ахмад) - интересна подробност, свързана с този поет, е фактът, че неговият брат Ахмад Сюлейман ал Ахмад (едно от големите имена на съвременната арабска поезия) живя дълги години и почина в България.

5 Джахилийя - времето преди появата на пророка Мохаммад и на исляма.

6 Мудар - легендарният праотец на арабите.

7 Суад Ас-Сабахах - една от най-известните съвременни арабски поетеси, родом от Кувейт. - една от най-известните съвременни арабски поетеси, родом от Кувейт.

http://dem-pr.hit.bg/2003_1/2003_1_15.htm



Нежност На Неверница
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gems.ohmylife.net
 
А златистите пясъци раждаха златни поеми...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Утринна росА :: Скърцат вратите на Времето-
Идете на: