Умирам бавно, като сълза изтичам, раждам се роса...
 
Touch me slowlyTouch me slowly  ИндексИндекс  ГалерияГалерия  КалендарКалендар  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ТърсенеТърсене  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Индийски повей

Go down 
АвторСъобщение
Тя
Херцогинята
Херцогинята
avatar

Female Вишневи листенца : 2
Пеперудени целувки : 172
Довя ме вятърът тук на: : 24.07.2009
Имах какво да кажа -пъти : 36
Търсете ме в... : От другата страна на Луната

ПисанеЗаглавие: Индийски повей   Съб Юли 25, 2009 7:34 pm

Стихове от Рабиндранат Тагор

Сърцето ми като паун в дъждовен ден

Сърцето ми като паун в дъждовен ден разперва своите пера,
обагрени с възторжените цветове на мислите,
и в тази си омая дири някакво видение в небето
с копнеж по някого, когото не познава.
Сърцето ми танцува.
А в небесата облаците тътнат,
пороен дъжд залива хоризонтите,
смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда,
из наводнените ливади крякат жаби
и облаците тътнат.
Коя ли е онази в княжеската кула,
която е разплела тъмнината на косите си
и спуснала върху гръдта си синия воал?
Тя скача и се втурва диво под внезапните светкавици,
а тъмните коси танцуват върху рамената й.



Не е за мене любовта, която


Не е за мене любовта, която
не познава никакви прегради,
но като кипналото вино,
пръснало съда си в миг, на халос се разлива.
Прати ми любовта,
която е бистра и прохладна като твоя дъжд -
тоз, който благославя жадната земя и
пълни глинените прости делви.
Прати ми любовта, която
би могла да напои съществуванието
до сърцевината му,
за да се разпростре оттам като
невидимия сок през разклоненото дърво на битието
и да избликне в цвят и плодове.
Прости ми любовта, която
укротява сърцето с пълнотата на покоя.



ОЩЕ
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caribiana.blogspot.com/
Тя
Херцогинята
Херцогинята
avatar

Female Вишневи листенца : 2
Пеперудени целувки : 172
Довя ме вятърът тук на: : 24.07.2009
Имах какво да кажа -пъти : 36
Търсете ме в... : От другата страна на Луната

ПисанеЗаглавие: Re: Индийски повей   Чет Юли 30, 2009 4:28 pm

Каквото през деня човекът
желае, вижда и твори,
такова нещо по привичка
дори насъне го гори.
Да, няма място за съмнение,
когато работата се отнася за жена!
Жената е жена, но ето —
с един говори, гледа друг,
а трети й е на сърцето.
Кого все пак обича тук?
***
С дърва насища ли се огън,
безкраен океан — с поток,
смъртта със хиляди живота
и мъж със поглед черноок?
Щом за жената няма случай
и я не иска никой мъж,
о, Нарада, само тогава
тя е кристална като дъжд.


от Панчатантра
Превод от санскрит: Йордан Милев
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caribiana.blogspot.com/
 
Индийски повей
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Утринна росА :: Скърцат вратите на Времето-
Идете на: