Български крепости

Червен

Исторически данни
Поради естествената защитеност на
местността от три страни с високи и стръмни скали, още към края на
Бронзовата епоха (1500 - 1200 г. пр. н. е.) и началото на
Ранножелязната (1200 - 600 г. пр. н. е.) там се заселват траките.
Животът върху високата част на скалния рид продължава през V - І в. пр.
Хр. и се развива през римско време І - ІV в. Под натиска на хуните през
втората половина на ІV в. и през V в. под предводителството на Атила
цяла Мизия и Тракия остават пусти и разрушени.През VІ в. започват
набезите на славянските племена сещу Риската империя и император
Юстиниан (527 - 565) изгражда няколко пояса от крепости, за да ги спре:
един по брега на р. Дунав, два по проходите на Хемус и Родопа и три за
защита на морските градове.Византийският историк Прокопий споменава
повече от 500 имена на крепости и градове - възобновени или изцяло
построени. Сведения за събитията, които последвали ни дава
византийският летописец Йоан Ефески: "На третата година от смъртта на
Юстиниан, в царуването на Тиберий Победоносни, проклетият народ на
славяните извърши нападение над цяла Елада, над Солунската област и над
цяла Тракия. Те завладяха много градове и укрепени места, опустошаваха,
горяха и грабеха страната и я заеха; те се поселиха в нея без страх,
като че им принадлежеше. Това продължи четири години, докато
императорът беше зает във войната с Персите и изпращаше там всичките си
войски." Следващия цал век - VІІ в. земите са нападани и опустошавани
от племената на дакийските славяни, туранските българи начело със
Заберган и аварите. В края на VІІ в. част от славяните и българите се
заселват и българите дават името си на новата народност. Още през
ранновизантийския период крепостта в Червен е разрушена и обезлюдена.
Едва през ІХ - Х в. там отново е възстановено селището от българските
племена. Новите заселници станали причина през ХI/в. селищната
територия да нарасне неколкократно, като ново приобщаваните части са
били обграждани с отделни крепостни стени. Следват години на възход и
падения, белязани от непрекъснатите борби с Византийската империя за
самостоятелност. Втората половина на ІX в. вече имало доста многолюдни
градски средища с преобладаване на селското население, а земите ни
попадат под византийската власт (1018г.). Така до началото на XІІ в.,
когато българските земи понасят атаките на орди маджари и нормани. През
XІ - XІІ в. населението е намаляло и обедняло, за което са отговорни и
непрестанните военни набори на български войски, които участвали в
далечните и многобройни войни на Византия. Най-вероятно при сблъсък с
войските на византийския император Йоан Цимисхи (971 г.) или Василий ІІ
(1001 г.) това селище е разрушено. След освобождението в 1186 г.
(въстанието на Асен и Петър) Червен постепенно започва да се оформя
като град, който с времето става един от главните центрове на
Средновековна България. През втората половина на ХIIIв. крепостта
окончателно придобила облика на интензивно разбиващ се средновековен
град, който се откроявал сред всички останали в Поломието. Значението
му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната
българска Червенска митрополия. При управлението на цар Ивайло
(1278-1280) Червен е засегнат от татарското нашествие през 1242 г.,
след което е превзет от византийската армия на Михаил Грава Тарханиот.
Градът е бил феодално владение на на българският Цар Георги Тертер
/1280-1292/ основателя на династията Тертеровци чиято най- изявен
представител е синът му Теодор - Светослав Тертер /1300-1321/. Гробът
на Цар Георги Тертер се намира в скалната църква Кръщялнята - част от
средновековния скален манастир при с.Иваново. Във втората половина на
ХIII в. градът се оказва на предната граница срещу прииждащите от Азия
татарски орди и градът отново е превзет, разграбен и разрушен. При
неговото възстановяване след прогонването на нашествениците в началото
на ХIV в. е променена цялата градоустройствена схема. За да бъдат
задоволявани нарастващите нужди от нови монети, през втората половина
на ХIVв. Червен станал един от центровете на монетосечене в България.
През 1204 г. Константинопол е превзет от ІV Кръстоносен поход и това се
оказва гибелено за българите през XV в. По време на византийското
владичество населението не променило етническия си състав. В основата
си то останало българско и вероятно е взело участие в освободителното
движение на братята Асен и Петър (1186 г.). Червен ще да е бил един от
първите освободени градове на възстановената българска държава. Градът
е превзет и изгорен от османските орди, но по-късно са възстановявени
укрепителните съоръжения и е поставен гарнизон. Някои от църквите са
преустроени в джамии и е изграден нов мюсюлмански храм в най-високата
част на билото. През ХVI в. животът в крепостта затихва, а седалището
на митрополита е преместено в Русе. Постепенно Чернен губи значението
си на религиозно средище. През 1598 г., Павел Джорджич вече титулува
червенския митрополит "епископ русенски". Населението напуска платото и
се установява на мястото на днешното село, където условията за живот
били по-приемливи.