Слънчево зайче

Седнала съм да си пиша по дипломната, но прекъснах за малко, защото отвътре ми напира да си излея емоции чрез думи...

Та така...

Знам, че е само 14 декември и до края на годината има още дни, но аз реших днес да си направя равносметка за изминалата година...

Доволна съм от живота си, от това, което имам. Осъзнах, че съм много богата! Да! Имам толкова безценни неща: майка, с която сме много близки и си останахме приятелки въпреки всички изпитания помужду ни, и която много обичам и тя ме обича; имам най-прекрасния мъж на света, с най-красивото сърце и най-добрата душа, които съм познавала, с когото освен любовта ме свързва и здраво приятелство и разбира се го обожавам, както и той мен; имам сестра, която много обичам и която също си ме обича макар че й е трудно да го показва; имам приятелството на момиче, което е толкова истинско, съпричастно, добро и всеотдайно и знам, че рядко човек среща такива истински и верни приятели; имам двата си котарака, които обичам като свои деца-та те са като вечни бебета, винаги имат нужда от грижа и внимание и са най-сладките създания на света.

Доволна съм и от много други по-дребни факти и постижения, но най-ценни в живота ми са хората, за които вече споменах. (Котараците също ги броя за хора)

Доволна съм от изтеклата 2010г. Сега си пожелавам само 2011г. да е още по-успешна!

С нетърпение очаквам 8 януари! Тогава ще си отиде една моя болка, която твърде дълго вече ме мъчи като някакъв пирон, който се забил в сърцето ми и болката от него не притъпява изобщо с времето, както си мислех, че ще стане.

..............................................................................................................

Преди мъничко се случи нещо, от кото наистина ме заболя...И не знам от кое ме боли повече-от моята персонална болка или от тази на човек, който много обичам...

Искам всички фалшиви хора да бъдат изтрити от лицето на земята и повече на никого да не причиняват болка! Истинските хора заслужават щастие!

Искам слънце! Много, много, ужасно много искам слънце за душата си!!!! Тя вече се намръзна предостатъчно!!!

Утре пътувам и ме чака прекрасен ден! Толкова се радвам и направо нямам търпение! Любовта е най-красивото и вълшебно нещо на света! Само нейното въплащение е по-красиво, а именно най-красивия, добър и нежен мъж на света!...

Вълшебно беше днес! Точно както очаквах! Дори повече!

Чувствам се като кълбо от емоции-всякякви-и положителни и негативни...Изпитвам какво ли не: любов, вълнение, страх, любопитство, притеснение, носталгия, магия...И нещо, което не мога да назова...

Криво ми е...Ама много...Хаосът в мен нараства, а никак нямам нужда от това...

Толкова дълъг и глупав ден беше на работата днес..И не само това. От друго по ми беше криво...В последно време това е най-големият ми страх и ако до сега си мислех, че е параноя, то сега вече не съм сигурна - започва да ми се струва, че си е истина. Но...ще видим...

Днес ми се плаче цял ден...

Става ми нещо...

Хаос...

Колкото и да ме боли е време да постъпя правилно и да спра да си затварям очите...Просто няма друг начин след тази поредна безсънна нощ и всичките сълзи, които нито са спрели, нито имат намерението да спират...


А аз си мислех, че през последните месеци ме е боляло...Не съм подозирала какво ще изпитам вчера, и днес...

Днес думите са слаби...

Вцепение, днес чувствах предимно това. И си задавах въпроси за себе си. И слава Богу, че имам Жана до себе си в този момент, макар и тя да не премълчава грешките ми. Може би именно това я прави наистина специална и истинска приятелка.


Най-сетне днес ужасно много ми се спи, за пръв път от дни, но днес наистина се чувствам уморена, така че е време...

Вчера навърших четвърт век...Дали помъдрях поне малко за това време?... Денят беше хубав. Преди всичко благодарение на едно обаждане, което получих към девет сутринта. То първо ме разплака, а после ме оживи и това оживление ме държа почти до вечерта.

Иначе получих много внимание, много поздрави.

Една приятелка даже се обърка и ми честити рожния ден още на 28-ми. Вчера пропусна, а днес пак ми честити...Важното е, че не ме е забравила.

Друга приятелка ми подари една готварска книга, наречена "Кулинарна библия". И наистина си е кулинарна библия! Само съдържанието и е 30 страници...Признавам, че ме изненада. Знаех, че ще бъде готварска книга, но това си беше голяма книжка...Изненада ме също и с избора на другата книга, която ми даде - "Алхимикът". И като си помисля, че трябваше да го прочета това за един от последните си изпити, но не я докарах до там. Е, сега имам въпросната книга в личната си библиотека, значи ще я прочета все някой ден.

Майка ми ми изплете един много красив бял шал. Плете почти цял ден на 28-ми, за да бъде готов и да мога да го сложа на рождения си ден. Жалко само, че беше твърде студено за туниката, която ми бяха избрали със сестра ми...

Почувствах се ценена и обичана вчера!... А това беше най-хубавата част.

Днес...днес пак съм кълбо от емоции...болка и празнота...По някое време обаче днес почувствах сила...Да, почувствах се изведнъж по-силна и успях да изгоня някаква част от болката в себе си. Макар и през повечето време тя все още да ме задушава...

Не знам какво ме чака утре, но вярвам, че нещо красиво...

Сбъдват се неща, които отдавна искам с цялото си сърце! Щастлива съм!

Продължавама да следвам сърцето си, правя наистина важна стъпка и поемам по нов път...И ако до скоро имах високи представи за бъдещето, то сега нямам никакви конкретни очаквания...Наистина не знам какво ме чака утре и къде сърцата водят другите, но и съм решила, че няма да мисля за това...Ще живея в настоящето. Утре при всички случаи ще дойде, независимо какво ще ми донесе и дали пътят на сърцата ще е еднакъв или не. Няма как да знам това днес, не и след всичко, което изпита сърцето ми...

Днес се събудих с някакво щастливо предчувствие! И не само. Днес сякаш най-сетне постигнах мир в себе си. Усетих, че нещо голямо в мен се е променило завинаги. Очаквах някакъв знак свише, колкото и глупаво да звучи това, който да ми покаже кое е истинско и кое не и го получих - нещо на пръв поглед дребно, но ми подейства наистина силно. Усетих и осъзнах нещо, спомена за което ще викам винаги, когато се почувствам слаба или разколебана както бях до вчера по много причини. Но днес никоя от тези причини не е по-силна от мен.
Само едно ме тормози още, но осъзнах, че това може да го излекува само времето...

Днес се чувствам енергична, силна, смела и много щастлива!!! И много обичана и обичаща!!! Животът е красиво и стойностно нещо!!!

Все така чувствам мир в себе си. Така ми се струва поне...

На няколко пъти през последните дни ми стана толкова мъчно за Пловдив...но всеки път успявах да сдържа сълзите си...Просълзих се малко, но не заплаках. Особено в един момент, когато майка ми ми каза нещо за Декстър-котаракът ми- и се отприщи някаква вълна от чувство на липса...Стана ми толкова мъчно...

Всичко ми е толкова непознато в този нов град...Но се справям. Не съм се губила...засега ))))

Емоциите ми са...не знам...Не ми е ясно какво точно става в мен в момента...Изпитвам някаква странна смес от щастие, липса, неизвестност...

Ужасно ми е самотно!...

Какво си направил със сърцето ми? Каква магия е това? Където и да съм, с когото и да е и каквото и да правя, искам да съм с теб...искам го с цялото си същество!...

Денят ми е хубав, радвам се на Пловдив, но нямам търпение пак да си те прегърна!!!

Не знам...

За първи път имам някого до себе си на Свети Валентин и съм много щастлива точно с този някой!!!

Щастлива съм!

Днес така се зарадвах на една новина, че ако не бях легнала, щях да заподскачам!

Толкова съм доволна от днескашния ден!!! Изобщо от целият ми престой в Пловдив!!! Видях си града, видях си най-близките хора, катараците ми...Котараците хубаво си ги понамачках, не могат да ме дишат вече. )))) Ама като ги виждам по-рядко и така е. )))) Чувствам се емоционално заредена! Макар че ми трябва още нещо, или по-скоро още някой, за пълно зареждане...Но ще потърпя до утре...

А и осъзнах някои неща през последните дни...За мене си, за другите, разни..

Позитивно ми е! ))))