Слънчево зайче

Шепот...

Утрото с шепот ме събуди...
Шепнеха завивките,
шепнеше възглавницата,
шепнеше ми светлината,

шепнеше и въздухът...
Пристигна обедът с шепот...
Шепнеха тревите,
шепнеха листата,

шепнеше ми вятърът,
шепнеше и слънцето...
Приспа ме вечерта с шепот...
Шепнеха звездите,

шепнеше луната,
шепнеше ми и тъмата...
Всичко живо и неживо
шепнеше ми твойто име...

Грешала съм за теб...

Най-подир надникнах в тебе
и беше толкова красиво,
повече отколкото си мислих,
много над представите...
Че е добро сърцето ти си знаех,
но нямах и идея даже,
че е чисто като у дете...
Че душата ти е нежна виждах,
ала сега едва разбрах -
по-нежен си от розите,
от пролетния бриз, от слънчевия лъч,
по-нежен от самата нежност...
Че носиш в себе си любов
е просто очевидно,
но днес едва прозрях,
че целия огромен свят
с всичките му чудеса и красоти,
с всичките му радости и болки,
с всяка казън и надежда
в сърцето си обичащо побрал си...
Най-подир надникнах в тебе
и беше толкова красиво...

В мене си....

В мене си...
В онези мисли
натрапчиво - сладки,
които уж гоня,

а всъщност треперя
над тяхната цялост
като пред светиня.
В мене си...

В сърцето силно,
пробудено от тебе,
що днес прелива
от амброзия нова;

в сърцето крехко
в страх потръпващо
от рани непознати.
В мене си...

Прекършени

Клоните десетилетни са прекършени...
Зимата отпусна своите стихии,
силите си никак не премери,
цялата земя в сняг удави...

Клоните десетилетни са прекършени,
не удържаха телцата им крехки
напора на снежния валеж,
трупчетата им невинни

лежат по улиците бездиханни,
а душичките им чисти волно
носят се из сините простори,
търсят пътя си към рая...

Клоните десетилетни са прекършени...
Мълчаливите единствени свидетели
на няколко човешки поколения
отлитнаха с(ъс) тайни неизречени...

Ти си в птичата песен,
в шепота на тревата,
в ромола на водата,
в жуженето на пчелата.

Населяваш секундите,
обитаваш минутите,
изпълваш часовете,
обладаваш дните.

Оплел си мислите,
събудил си сърцето,
запалил си плътта,
целунал си душата.

Слънчево зайче - Page 2 02ff834da66ebdd8aed3c19

Нося те...

Нося те в свойте мисли,
там ти някак се загнезди.
И да те пъдя спрях,
не ми се получава...

Нося те в мечтите си,
ти си тайна съкровена.
Губя се в копнеж по теб,
топя се в капки лава...

Нося те в съня си,
промъкна се и там.
Покоя ми разбуни,
сега си част то мен...

Нося те в сърцето си,
така поне си мисля...
Ако те допусна,
душата ми ще съхраниш ли?...

Вярвам

Предпочитам да обичам,
не да мразя.
Вярвам в човека, в красотата,
в добротата.
Вярвам, че човекът може всичко,
стига само да го пожелае.
Вярвам в себе си и знам,
че мога...

Предпочитам да съм дейна,
не бездейна.
И в живота, и в изкуството
единствено плода на своя труд
е сладък, ценен.
Нищо наготово не ми е мило,
нито пък потребно...

Предпочитам на сърцето си
да се осланям, не на разума.
Вярвам, че повикът на моето сърце,
никога не ще ме подведе
и, ако го следвам, ще съм щастлива.
Ако в разума се вслушам, ще имам само опаковката,
без сърцевината...

Предпочитам в бъдещето да се вглеждам,
не в миналото,
Вярвам, че утрешният ден ще бъде
по-добър
от днес и вчера.
Вярвам, че моето утре го градя
аз...
Вярвам...

Заглавие: Re: Слънчево зайче Чет Юни 03, 2010 1:31 am

Днес стана ясно, че на вуйчо не му остава много. Дано поне не страда дълго, защото сега го чакат болки, химиотерапия...

Заглавие: Re: Слънчево зайче Чет Юни 03, 2010 1:13 pm

Милейди, това е много, много неприятно! Стискам палци на цялото Ви семейство!

pirat

Заглавие: Re: Слънчево зайче Чет Юни 03, 2010 1:17 pm

Благодаря Ви, Милорд! Никога не съм била близка с вуйчо ми. Боли ме единствено от болката, която виждам в очите на майка ми.

Заглавие: Re: Слънчево зайче Чет Юни 03, 2010 1:17 pm

Вчера свърших хубава работа - приключих с две от курсовите работи, изпратих ги по мейла. Днес ще приключа с третата, за която имам вече материеали и остава само да ги обработя и да ги пратя и тях. Сетне ми остава най-сложната-четвъртата. Там също имам вече някакви материали, но трябват още, а и прочита на две книги, една от които вече съм наченала. А едната не я намерих изобщо, някой я е взел и сега е достъпна само за прочит в читалня. Може и до там да опра, но първо да стигна до там. А и от началото на идната седмица почвам да чета по "Литература и културология", че на 12 юни имам изпит. Имам и на 2 юли изпит по "Сравнително литературознание", но датат е малко под въпрос, защото е в петъчен ден. Относно този предмет е и най-тежката курсова работа - и изпит, и курсова работа. Имам и още един изпит, който е съвсем висящ, защото за него нямаме определена дата. Колегите се надяват, че няма и да ни дадат дата, че ще минем там само с курсовите работи, които предадохме, но аз много не вярвам като знам за кой доцент става дума. Навярно ще ни каже от днес за утре датата. А материята му е суха и сложна. И признавам си откровено, че и на мен ми се иска там да останем само с курсовите, защото и те си бяха труд, а и си имам толкова други работи на главата. Но най-много ме притеснява дипломната, с която се захващам веднага, щом приключи сесията. По нея почти нищо не съм свършила още, но и кога ли. Ще се справя като я почна, но тя е най-накрая. И все пак - 60-70 стр. труд трябва да стане (ръкописните ще са доста повече) - не е шега работа.