Индианска поезия

ИЗ "ПЕТОТО СЛЪНЦЕ"
/поезия на маите и ацтеките/

Приятелството

Като перо на кецал, благоуханно цвете,
приятелството трепти,
като пера на чапла в празнична одежда се втъкава.
Птица, която чурулика като звънче, е нашата песен,
как красиво я пееш!
Тук, между цветя, които ни обграждат,
разцъфтели клони ти възпяваш!

Какво е поезията



Разбрах най-накрая:
пея песен,
гледам едно цвете,
дано никога не ме напуснат.


Птицата и пеперудата

Какво казва червената божия птица?
Като камбанен звън тя се носи и смуче мед.
За наслада сърцето й се отваря -
и то е цвете.
Идва вече, идва вече пеперудата,
идва леко, разтваря леки крила,
каца по цветята и пие мед.
За наслада сърцето й се отваря -
и то е цвете.


Загадката да живееш

Не е вярно, че живеем,
не е вярно, че съществуваме
на земята.
Аз трябва да оставя хубавите цветя,
трябва да тръгна да търся загадъчното място.
За кратко време тук
да изпеем красивите си песни.

Магия за умиротворяване на врага
(Навахо)

Наръси нозете си с цветен прашец.
Наръси ръцете си с цветен прашец.
Наръси главата си с цветен прашец.
Стъпала от прашец,
и ръце от прашец,
и снага от прашец,
и умът от прашец,
и гласът от прашец.
Следата е красива.
Усмири се!

***
Син съм на тюркоазената жена
на върха на опасаната планина -
красив кон, тънък като невестулка.
Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо,
краката му са бързи като мълнии.
Тялото на моя кон е като стрела с орлови пера.
Опашката на моя кон се носи като черен облак.
Товарът, който слагам, му е лек.
Свещеният ветрец косите му развява.
Гривата му е от късчета дъга.
Ушите на моя кон са налята пшеница.
Очите на моя кон са големи звезди.
Главата на моя кон е от смесени води -
от свещените води - жажда той не знае.
Зъбите на моя кон са от седеф.
Юзда в устата му е разноцветната дъга.
и с нея аз го направлявам.
Когато конят ми изцвили, пъстри коне
го следват.
Когато конят ми изцвили, пъстри овце
го следват.
Богат ме прави моят кон.
Пред мене спокойно,
след мене спокойно,
под мене спокойно,
над мене спокойно,
навсякъде около мен е спокойно -
спокоен е гласът му, когато изцвили.
Аз съм вечен и спокоен.
Аз съм моят кон.

Н. Скот Момадей