Gentiana

аз, понеже съм инстинктивно същество, мислещо и чувстващо в образи и картини , ще заложа повече на тях, отколкото на думите .

е, не само на тях,разбира се

днес съм на японска музика

по сонным вкраплениям окон в небо,

меня, безоглядной…Примазаться к ней бы....

"Хората са несъвършени и самомнителни, поради това си нанасят люти и неизлечими рани. Споменът от горчилката е толкова силен, че има опасност изобщо да изчезне радостта. Когато няма вяра в себе си и в другия, човек се превръща в палач и, без да мисли, пронизва нечие чисто сърце с отровните стрели на безверието."
това го прочетох днес в Стихче ком и е поразително вярно.
И още по-безкрайно тъжно.

Какво си ти – морков, яйце или кафеено зърно?

изровено от неизбродните сенки на Мрежата и достатъчно замислящо, за да го пренеса в дневника си

"Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе...


Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – беше отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи, то установи, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафееното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафеено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

Може би искаш да изпратиш това съобщение на хора, които са важни за теб; на такива, които са докоснали по един или друг начин живота ти; на тези, които те карат да се усмихнеш, точно когато имаш нужда; на тези, които ти показват хубавата страна на нещата, когато се чувстваш смазан; на тези, които са оценили приятелството; на тези, които означават много в твоя живот.


Нека всички бъдем кафеени зърна."

"Интересно е да знам коя съм аз??? И кои сте вие?
А кого е добре да имаш до себе си? Човека - Зелена долина?
Или човека – Гранит?
А може би е по-добре Библиотека или Фойерверк?
Но навярно най-много сред нас са Брилянтите!!! Та нали у всеки от нас не е само един аспект на характера, не един аспект на интересите. Така че ние тук сме цяла кутия с брилянти. Блестим и се преливаме !
Нали е приятно да се чувстваш скъпоценно камъче!!???"

"Есть люди - павлины, и люди - собаки,
Есть люди - лавины, и люди - для драки,
Есть люди - "не троньте", и люди - синицы,
Есть люди - "позвольте", и люди - страницы.

Есть люди - драконы, и люди - не пары,
Есть люди - законы, и люди - кошмары,
Есть люди - не звери, и люди - не боги,
Есть люди - " у двЕри", и люди - дороги.

Но я помолюсь на иконы привычно:
"Помилуй Господь! Пусть по здраву все буди!
Даруй нам ту жизнь, что проходит обычно,
Где есть еще совесть... И люди - как люди..."

Татьяна Устименко

Свободен ....
Кога човек е истински свободен и дали изобщо някога е ?
Вкарани сме в един коловоз още преди да се родим - раждане, живот, смърт - без да ни питат, без пътна карта и указателни табели, еднопосочна магистрала, понякога път без изход.....

Може ли Красотата да бъде зла ?
А казват, че Грозотата е Красота, която спи ....

Днес открих страхотно радио с етно музика
Слушать Радио AENA online
Музиката е прекрасна.
Но ми стана някак тъжно.




"Царство Скорпионов"

Но во лууу ни е ...

и дъжд ...

Нарцис на прага на пустотата

Нарцисите вехнат призори,
дамгосани от бързи, тежки стъпки.
В пещерата на мълчанията
ехо спи.
Не го настъпвай-
ще ти оглуши душата.
И в нервна тръпка
глас ще пропищи.
Кап
кап
кап-
чи-
ци
от хладен камък.
Сталактити,
призрачни очи,
стени на сенки.
Стъклен,
лъжещ пламък.
Не топли
и не свети,
а боли.
Изгаря,
наранява пустотата.
Ако ти кажа,
че обичам,
задуши
сърцето ми
и продължи нататък.