Мииииии...Катето бе - Катето :)))

...В ЕСТЕСТВЕНАТА МИ СРЕДА....

Мииииии...Катето бе - Катето :))) P1130376

Мииииии...Катето бе - Катето :))) P1130375

Мииииии...Катето бе - Катето :))) P1130448

Мииииии...Катето бе - Катето :))) P1130463r

Любовта и бягството

На бягството пътеките са къси,
задънени в последната вина
разсякла с острието си дъха ти,
изпепелила не една сама душа.
Огризките от болното ти Вчера
присядат в гърлото на празното ти Днес,
а Утрето ти конвулсивно потреперва
обсебено от страхове,лъжи и стрес.
Дори и смисълът опложда болни думи,
за да възкръсне изроден в посредствен свят,
където кървава корида е сънят ти,
забила копието на изгарящата страст
във болно от илюзиите тяло,
в душа принадлежаща на смъртта.
Напразно е да се опитваш ,да избягаш,
освен ако не вярваш в любовта.

Снощи спах на пресекулки.Чувствах някакво присъствие и дори се сепнах сънувайки прегръдка на голямата ми сестра ,която беше толкова реална и силна,че за миг се задуших...Мразя такива нервни нощти.Сигурно е от жегата,но е отвратително изживяване.Заспах към три, за да се събудя в шест от някакъв странен шум.Котката беше полудяла,което веднага ме наведе над мисълта,че в стаята ми има нещо.Та нещото се оказа втората стоножка,която ми се губеше от около месец.Гадни са ми тези същества...Незнам защо,но не ги харесвам.Има нещо...пфууу...свръхестествено в появата им.Някак умни ми се струват,а това ме плаши...или съм гледала прекалено много фантастика и това си е дало отражението по някакъв начин...Парадокс е,че седем дни в планината една гадинка не срещнах,а в къщи ме чакаше тази "прекрасна" изненада.Добре,че не се събудих с нея върху носа си...Тогава вече щяхте да ми идвате на посещение в някоя кардиология...Та така...нощта и ранното ми утро бяха белязани от такива премеждия...Добрата новина е,че нямам много работа,та имам възможност да ви занимавам с щуротиите си Smile

Мииииии...Катето бе - Катето :))) 79275414

От жегата ли...,от какво-незнам,но мислите и душата ми днес пак се разхождат из планината.Спомних си нещо много приятно.Хижата на снимката е х.Заврачица-предпоследната точка от седемдневния ни маршрут.Тръгнахме към девет часа от х.Грънчар и близо три часа душата ми тържествуваше по Кайзеровия път -най-живописното трасе за седмицата ми в Рила.На всеки двайсет крачки шумяха малки поточета,клековете галеха очите ми с убитото си зелено , а се случваше и наякой по-буен водоскок да пресече пътя ни:

Мииииии...Катето бе - Катето :))) 71734794

Чудя се къде я побрах всичката тая красота...

Мииииии...Катето бе - Катето :))) 58627076

...Стигнахме до хижата сравнително бързо.В далечината се развяваха закачените на простора чаршафи и любителите на "това уникално явление" побързаха да ги заснемат :

Мииииии...Катето бе - Катето :))) Prane

Удовлетворена от поредната достигната цел,захвърлих демонстративно 15-16 килограмовата си раница и право на чешмата...(Споменах ли,че обожавам планинската вода...- толкова е студена,че в един момент чак ти пари.Най-вкусната и жива вода на света...)
Наплисках зачервеното си лице,благодарих за щастието,което изпитвах и тъкмо се готвех да се наградя с една биричка по повод повода ,я забелязах....-една Малка Принцеса по гол тумбак и вързан на кукуригу бретон.Имаше най-черните и живи очи,които съм виждала.На фона на тъмношоколадовия й планински тен,бузките й изглеждаха като нацапани с червило.Малките й пълни устни се разтеглиха в широка усмивка,зад която лъснаха два реда изящно подредени бели зъбки.
В последствие разбрах,че това е Стефи,на която мислено дадох около три години,но се оказа ,че е само на две.Устата не и спираше и смея да твърдя,че говореше български по-правилно от мен.Естествено не се стърпях и я закачих на няколко пъти,което много бързо от закачка се превърна в чисто приятелство(знаете как е при децата,толкова са чисти и искрени,че допуснат ли те веднъж,нищо не може да ги отдалечи от теб)....
...И се започнаха едни игри,едни песнички...до момента ,в който Стеф не ме застреля с изречението:

-Нарисувай ми овца!

Може да ви се стори смешно...,но ми се приплака.В този момент ,осъзнах с цялото си същество какво е почувствал Екзюпери.Това ми беше някакъв знак,който все още не съм разкодирала,но скоро и това ще стане...
Стефи си получи овцата,а аз си обещах да намина край вулканите си ,защото от много време не съм ги почиствала,а е добре да ги приготвя за следващия житейски сезон.И за розата в душата си трябва да се погрижа,макар капризите и да са временно смекчени от разходките из невероятното царство ,наречено Рила планина.
А овцата...-сигурна съм,че е повече от щастлива,защото там горе няма нужда от кутия ,в която да я затварят.Ще си хрупа кротко трева по цял ден,ще си пие вода от малката рекичка край хижата ,и през ум няма да й мине да изяде някоя роза...Вечерно време ще се връща при Стефи ,и докато малката гали пухкавите и уши,овцата тайно ще ми благодари,че съм я оставила в ръцете на една бъдеща Вълшебница.А аз вместо да гледам нагоре към звездите,ще хвърлям по едно око към Родопите и ще моля вятъра да им каже,че тяхната сестра Рила им изпраща пеперудени поздрави и догодина ме очаква отново...

Носталгията стреля на месо...

Усети ли ? Земята пак трепери.
Разкъсва с писък моста между нас.
По изтънелите въжета на търпението
залитат мислите .Остава точно час,
преди гневът ми мощно да изригне,
цунами да залее онзи бряг,
на който пазя времето си с тебе...
....и всичко да потъне в пълен мрак.
Кому е нужно?Питам...,но не знаеш...
По навик се обръщаш да не би
очите ти безмълвно да признаят,
че цяла вечност вътре в теб вали
на едри мътни капки самотата
и дави крехките стебла на нежността,
а мене хиляди животи си ме чакал,
но просто адски те е страх от любовта...
Усети ли?Свистене на куршуми,
от моята към твоята душа.
Видя ли как превърнаха се в думи,
и как се пръснаха барутните сърца
на редове разхвърляни по листа-
една мастилена ,обсебваща тъга,
по обич дето щеше да я бъде,
но в някой друг живот...
А можеше сега!!!

Мииииии...Катето бе - Катето :))) Ae2uy5j5jo433qbtave

Мииииии...Катето бе - Катето :))) Ae2uy5j5jo433qbtave

МУЗИКА...МУЗИКА И ПАК МУЗИКА!!!

Има една книга,която никога няма да ми омръзне да препрочитам....И особено онази глава ,в която Пипи ,Томи и Аника се сблъскват с акулата....Обожавам я!!!

Мииииии...Катето бе - Катето :))) 1223912204_p1010041

Пипи и пчелата

По тичинките на нощта се стича
нектарът на узрялата Луна.
Една пчела превърна се в момиче,
намигна ми и тихичко запя.

Дърветата настръхнаха от нежност.
Звездите затрептяха в огнен танц,
а времето до мен по турски седна
и влюбено въздъхна в ням каданс.

Мълчание...,но толкова красиво,
че даже мракът стана някак поносим.
Дори и в тъмното,сърцето тръпне живо
и пише нотите на утрешния химн,

във който ще се пее за живота
изплетен от копринени мечти,
а аз ще бъда просто Пипилота-
момичето говорещо с пчели...

Мииииии...Катето бе - Катето :))) Bee

П.П. А ако се питате защо точно с пчели ми се говори,ето ви отговора:

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Е.Дикинсън
sun

Ангел и Дявол (искрено и лично)

Ангел: Грубостта е несъзнателна

Дявол: Ха-ха ,той си е такъв

Ангел: Той се пази от тъгата си

Дявол: Не е вярно иска кръв

Ангел: Просто крие любовта си

Дявол: Лъже,не изпитва той любов

Ангел:Не-е-е,не е предател

Дявол: Не е...- в някой друг живот!

Ангел: Аз такъв си го обичам

Дявол:Хубаво,но знай,че той е мой

Ангел:Аз не съм му безразлична

Дявол: Значи влизаш с мене в бой

Ангел:Не бъди такъв безумец

Дявол:Размени го за крила

Ангел:Бели или черни са ти нужни

Дявол:Все едно!Да мога да летя.

Ангел:Ето моите.Вземи ги!

Дявол:Дръж,това е негова душа.

Дявол: Вече няма да те видя

Ангел:Ще... ,защото ангел си сега....

Продължавам да твърдя,че ако животът трябва да бъде описан само с една песен,то това е тя:

СИСТЪР Е НОМЕР ЕДНОООООО!!! Мииииии...Катето бе - Катето :))) 426102

Контесо, красиво поднесен стих!
Искрено благодаря, че ми 'показахте' този сайт Smile

Задоволява моментната ми нужда да създавам разни работи. Моменталически се възползвах... Embarassed

Щях да го пускам в Кралството,но се замотах Мииииии...Катето бе - Катето :))) Icon_lol

.Радвам се,че ви е допаднал Херцогиньо и аз убих някой друг час там . Мииииии...Катето бе - Катето :))) 935680

Леле-е-е-е как вали-и-и-и-и Мииииии...Катето бе - Катето :))) 466222

.Вали нежност,а аз съм отново на тринайсет и с разперени ръце танцувам веселия танц на снежинките.Над мен продължава да се изсипва индустриално количество пух и само си представям какъв бой с възглавици се вихри на няколко километра нагоре в небето.А снежинките щипят ли щипят.Целуват ме хладно по носа,по клепачите,играят си на криеница в косата ми,по-смелите дори кацат на изплезения ми език и тутакси се превръщат в капчици.Колко е красиво...и тихо ...и чисто.Обичам да слушам как вали снега...В такива моменти Тишината придобива звукова форма и цвят-бяла е и ми носи тържествените ноти на един ефирен зимен валс.Искамда съм снежинка днес и да танцувам...танцувам... под невероятния съпровод на Ноемврийската тишина... Мииииии...Катето бе - Катето :))) 298503

Мииииии...Катето бе - Катето :))) 298503

Ноемврийска тишина

Градът заспива сгушен във
мъгли.
По улиците скита тишината.
Ноември кротко си откъсва златен лист.
Аромат на сняг донася планината.
Мълчат дърветата оголени до кръв,
а времето на пръсти се промъква
във пясъчния ми пустинно-празен стих,
усмихва ми се нежно и въздъхва.
Поредната мъгляво-сива нощ
пред стаята ми колебливо се озърта.
"Добре дошла" и о,какъв разкош-
букет от спомени в ръцете й разцъфва.
Душата ми се пълни с топлина
и ледените мисли разтопява.
Търкулва се сълза,едва-едва,
а на сърцето някак лекичко му става.
Разбирам,че съм всичко в този миг:
градът,снегът,дървото ,планината;
дори и пясъкът в самотния ми стих
ме кара да почувствам под краката
най-после малко твърдост на Земя.

Ах,колко малко му е нужно на човека!
Една вълшебна ,ноемврийска тишина
и две-три строфи-за усмивка и утеха.

Пловдив: ноември 2008г

Гледах филма за Майкъл Джексън...
Мисля си,че има хора,които никога не умират и този човек е един от тях.До преди известно време ми беше тъжно като чуех нещо негово,но след днес изпитвам някакво удовлетворение,че над четвърт век дишах въздуха който и той....Като малка бях полудяла по него,но после не мога да кажа,че съм следила фенски кариерата му.Радвах се на песните му и определено винаги успяваше да ме върне в едно хубаво безгрижно време,когато бях повече Пакостница от колкото чаровница Smile

.А днес,гледайки как е прекарал последните месеци и дни от живота си ми се прииска да направя поне една песъчинка от това,което е сътворил той...Чувствам го близък ,може би защото целият е музика....Просто ТВОРЕЦ!

Нещичко от миналия четвъртък,когато бях влезла в ролята на оператор,но така ме разсмяха,че целият бар ме чу Smile

и естествено една лека фотосесия след това:

Мииииии...Катето бе - Катето :))) Dsc04146m

П.П. Тази вечер съм на ориент-шоу.Няма да е такъв смях като миналия път,но ще е красиво.Ако успея да снимам ,ще се похваля пак Smile

Забиха ми супер як шамар.От онези които болят най-много и не се забравят лесно.При това хора важни за мен и на ден важен за мен...Само че, нямам намерение да си провалям празника заради този жалък факт.Явно светът не случайно се сгромолясва-просто от повечето хора не можеш да очакваш нищо хубаво...Пази Боже от добри намерения и велики идеи.
Ще го преглътна и ще продължа....
Жалко за тях....Много...много жалко!!!!

П.П. Май най-верни си оставате всички вие в Кралството!Благодаря ви,че ви има и че споделихте празника ми!