Безкрайното защоткане

Ето една нова и безкрайна игра.

Всеки взима края на изречението на предишния и измисля продължение с причина: Например: Иван наби Мария, защото е лоша.

Мария е лоша, защото еди-какво си...

Ето ви стартовото изречение:

Още не съм си легнал, защото съм нощна птица.

Играта е по идея на http://forum.vratza.com/index.php?topic=552.0

Нощна птица съм , защото нещо ми се е преобърнал биологичният часовник

Часовникът ми се върти назад, защото е омагьосан.

Омагьосан е, защото Морфей ми е обиден.

Морфей ми е обиден, защото предпочетох пред него купон с 3 самодиви и 2 вещици.

Закъснях за срещата, както винаги, защото един призрак, бродещ по вятъра, ми открадна перото от дантелената шапка..

Откраднаха ми перото, защото пишех истината.

Написах истината, защото така и не се научих да лъжа.

Не ми е нужно осветление нощем, защото виждам в тъмното.

Тъмното не ме плаши, зашото в него има много нежност и никой не е ослепял от прекомерна тъмнина, за разлика от светлината...

Никой не е ослепял от прекомерна тъмнина, защото тъмнината гали и свири на арфа , за разлика от светлината, която дращи по ретината и къса пространството...

Пространството се къса, защото има сингулярност.

Има сингулярност, защото има и черни дупки.

Има черни дупки, защото някой е забравил да сложи втори чифт реактивни криле на светлината, и тя не може да им избяга.

Светлината не може да избяга, защото е нужна на природата.

Природата се нуждае от светлина, защото трябва да поникнат цветята и тревичките.

Цветята и тревичките поникват, за да има от какво кавалерите да правят букети на дамите си.

Кавалерите правят букети на дамите си, защото искат да им покажат, че ги харесват.

Показват им, че ги харесват, защото това е част от играта.

Това е част от играта, защото така са ни завещали дедите ни.

Дедите ни са ни завещали така, за да направят по-лесен живота ни.

Животът ни е по-лесен, защото понякога четем историята.

Понякога четем историята, защото знанието никога не ни е в повече.