Една Самодива

Заглавие: Една Самодива Сря Дек 02, 2009 6:13 pm

Понякога сме странни, непознати. Въпросът е дали за другите или повече за себе си. Понякога искаме нещо, но бягаме от него. Познато ли ви е? Сигурно познавате онази специфична усмивка, която пречи на сълзата да избликне и крие дори от самите нас болката.

Понякога ме хващат дяволите. С рога, копита и всичките им задължителни реквизити. Понякога

Аз съм Никой

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.

Невидим облак. Просто къс пространство
без форма, без лице и аромат.
Илюзия в безпаметно пиянство,
родена от скръбта на млад глупак.

Невиждащ поглед. Празни са стъклата.
Долавяш ли пронизващия хлад?
Не се плаши. Видял си пустотата.
Към спомените пътят е назад.

Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
С бездушни пръсти празен лист рисувам.
По малко те превръщам в жива рана,
та тайно вътре в теб да съществувам.

Заглавие: Re: Една Самодива Сря Май 12, 2010 8:58 pm

Сълза

В мисълта ми отдавна живее
ежедневие, пусто и сиво.
Щом сърцето не може да пее,
значи нищо у мен не е живо.

В мисълта ми отдавна се крие
черна сянка, деня помрачила,
алчен звяр светлината ми пие
и света ми превръща се в жило.

По пътеки познати минавам,
виждам хора, дърветата, къщи...
"Добър ден" всеки път промълвявам,
а челото, неволно се мръщи.

Спомен скъп за приятели стари
навести тихо моята болка.
Топла, бистра сълза ме опари
и потънаха мислите в облак.

Бях забравила чувството диво
на тъга и на радост крилата,
в ежедневие - скучно и сиво
бавно гаснеше в мен светлината.

Но сега съм щастлива във здрача
от сълзата прозрачна покъртена -
щом все още умея да плача,
значи нищо у мен не е мъртво.

Заглавие: Re: Една Самодива Чет Юли 15, 2010 1:32 pm

И пак за това, какви странни птици сме хората. Самоуверени, спокойни и... неочаквано чувствителни към случайното. Чудя се, дали понякога се чувстваме засегнати от самата реплика, или повече от това, че тя идва от човек, който сме допуснали близо до себе си. Е, почти... Дали огорчението си дължим на другия човек или на факта, че сме имали не дотам точна представа за някого? Не знам...

Както и да е, време е за музика.

https://www.youtube.com/watch?v=ITwKgwoJgGA

Заглавие: Re: Една Самодива Пон Дек 13, 2010 10:46 pm

In Memoriam
Днес отново сме тук и сияят усмивките.
Песен има ли кой да запее?
Всичко уж е наред, а все пак нещо липсва ни -
място празно остана да зее.

Някой топлеше с глас и с любов укоряваше,
някой пееше с трели на славей,
някой тук с доброта и сърдечност успяваше
да удави враждите в забрава.

Пак е празник за нас, че събрани сме заедно
и за нищо не бива да плачем.
По-добре е по пътя напред да успяваме,
а плача... не е наша задача.

Напълнете си чашите с вино, приятели
и да пием, за който го няма,
да спасим песента, полетяла към вятъра
и завета за братство оставен.