Бяла сова

Ако ходите в Прага, не пропускайте Музея на играчките. Като минете през Храдчани и Св. Вит, надолу по пешеходния проход, вляво преди излизането от двореца - има си табелка.

Освен, че си спомних моите стари играчки, се замислих колко ли време са имали децата някога и са си играели с такива играчки. И някак си не можах да си представя в такъв музей някоя кървава компютърна игра... Макар че след 100 години сигурно и това ще го има. Но някак си не е същото... Почти си представях детските пръсти, които са местели влаковете, куклите, колите и всички останали чудни неща. Имаше нещо повече от музей там... А макетите на героите от Междузвездни войни - явно за туристите - някак си не стояха у дома си там... Какво да ги правиш чехите - и те се пуснали по комерса...

(ама без текста - хич не ми харесва и не пасва на оптимистичната мелодийка )

Кто это выдумал, где это видано
Чтоб полюбить мне еще надо вырасти
А пока и думать рано о любви своей
Как в этом городе жить в этом холоде
Ну почему до сих пор не приходишь ты
Я тебе ключи оставлю от своих дверей

Иногда
Я жду тебя
Как звезда
Веду тебя
И тогда
Мне кажется, что плывут облака подо мной
Иногда
Зову тебя
Иногда
пою тебя
Знаешь, я
Ищу тебя, ищу уже давно

Все изменяется, не получается
И без тебя мне одной не мечтается
Все слова мои и песни только о тебе
Дни ожидания, сны и желания
Самые первые, самые ранние
Я иду судьбе навстречу, я иду к тебе

Иногда
Я жду тебя
Как звезда
Веду тебя
И тогда
Мне кажется, что плывут облака подо мной
Иногда
Зову тебя
Иногда
пою тебя
Знаешь, я
Ищу тебя, ищу уже давно

Иногда
Я жду тебя
Как звезда
Веду тебя
И тогда
Мне кажется, что плывут облака подо мной
Иногда
Зову тебя
Иногда
пою тебя
Знаешь, я
Ищу тебя, ищу уже давно
Знаешь, я
Ищу тебя, ищу уже давно

Навремето имаше една реклама по радиото - "Рано или късно, някой или нещо ще ви разочарова". В случая се рекламираше козметично студио, което се предполага, че нямаше да ни разочарова...

Но с хората (или поне не малка част от тях) е точно така. Което сигурно е нормално. Но е гадничко като си се опитал да покажеш верния път някому и да го предпазиш от очевидно нараняване, а той ти се зъби насреща...

Хора... Хора-деца. "и на двайсет, и на трийсет по две"...

Тоалетни. Какъв трябва да е един мъж, за да не вдига дъската, като ходи по малка нужда?? Не знам. Тук сигурно дамите имат достатъчно епитети, с които преимуществено бих се съгласил. Даже и да става въпрос за мъжката тоалетна на голямо обществено място, където освен за чистене е ясно, че други жени не влизат. Но това не е оправдание, нали?! Да.

А какъв точно трябва да е човек, за да не пуска водата в същата тази тоалетна??? Това точно заради мързел ли се случва, заради бързане ли, заради нехайство ли, заради разсейване ли или що?! Или същите тези епитети от преди малко трябва да се пуснат отново в действие??

А иначе на никого не му е приятно, като тоалетните миришат, нали?!

Честит Осми Март!

И си мислех, че поне днес може да не се продават по сергиите ония списания с голотиите...?

Будапеща? Къде би се нагостил един истински поданик на Кралството, ако не в “Сър Ланселот”? Не, че това е любимият ми рицар, ама нейсе...
Средновековният ресторант е направен с атмосфера на истински замък. Украсите по стените включват пълен набор оръжия, много знамена и гербове на различни рицари. Няколко рицарски доспехи допълват атмосферата (много дребнички били тия хорица...?). Можете да се разходите до стелажите с отлежали вина или да попаднете на килията със затворници. Сервират дами и господа, облечени в типична мода а-ла-Робин Худ. Порциите са големи, но затова пък няма вилици. Всичко се яде с ръка, както едно време. Е, дават ти нож и една лъжица, да се оправяш, но като цяло с ръце си е най-добре. Менюто включва разнообразни печени меса – различни видове, както и подобаващи украси. В разгара на вечерта ще ви предложат истински дуел, жива музика или други подобаващи “отлежали” развлечения.
Фонът за всичко това е типична музика, записвана някъде в студиата на Камелот. Поне на мен през цялото време ми се счуваше “The Myths And Legends Of King Arthur And The Knights Of The Round Table” на Rick Wakeman. Но и тамошната музика не беше лоша.

“Егешиегедре”, благородни мои!

УРА! Намерих още една песен, която ми харесва и вече знам на кого е!!!



Now the world is getting older
There's a few things to be said
Do you believe the things they told you
Do you believe the things you've read

There's a rumour on the corner
But it's always been denied
Cause they don't want you any wiser
You're just toeing the party line

>From the west side to the east side
>From the north side to the south
You'll never get bad information
If you believe in the word of mouth

Look out for those who still want to hang on
Look out for those who live in the past
Get out and listen to the whisper
Because the times are changing fast

>From the west side to the east side
>From the north side to the south
You'll never get bad information
If you believe in the word of mouth

You don't believe the information
You don't believe it when it's denied
So when you're reading explanations
You have to read between the lines

>From the west side to the east side
Through the windows I'm looking out
You'll never get bad information
If you believe in the word of mouth

Най-щастливият град! Е как кой - ами Москва, разбира се За има-няма 3 дни намерих "късметчета" - монети - може би 10-тина пъти. Аз все като ходя насам-натам си намирам късмети, но това беше просто прекалено...

Спасибо тебе, Москва!

Има и такива дни...



So I go though it hurts me so
I'm crying for your love

Deep waters flow, out to the sea,
They never needed you or me.
One Summer Dream, One Summer dream.

Blue Mountains high and valley low,
I don't know which way I should go,
One Summer Dream, One Summer dream.

Warm summer breeze blows endlessly,
Touching the hearts of those who feel,
One Summer Dream, One Summer dream.

Bird on wing goes floating by,
But there's a teardrop in his eye,
One Summer Dream, One Summer dream.
One Summer Dream, One Summer dream.

Deep waters flow out to the sea
One summer breeze blows endlessly
One summer dream One summer dream
One summer dream One summer dream

Колко ангели се събират на върха на една игла? Труден отговор... А колко ангели са нужни на човек, за да е щастлив... Един.

Най-сетне ми светна защо има зли жени! "Злоба" просто е в женски род...

Преди два дни си е отишъл един ценен за мен човек.

Почивай в мир, приятелю! Ще те помня и се надявам, че си на едно по-добро място...

(това е празен пост. за онези дни, в които ни се мълчи...)

Ами... днес трябва да пиша нещо. Не знам още какво. Имам твърде много мисли из главата, за да мога да ги подредя. Нещо като учудване или разочарование от хора, които искат да правят лошо на други хора. Помислих си, че това са лоши хора, но може би за себе си са прави. Макар че, нарушавайки чуждата свобода, по дефиниция не е добре и това не те прави добър.

После разни поети пишат разни тъжни стихове. Ми... сигурно е така. Не знам. Не ми се пишат тъжни стихове. То добре, че не съм поет, та да се притеснявам от това.


А за останалото - Вселената си знае работата. Има опит, `дет се вика

Какво ни остана ли? Ами музика, разбира се! Напомниха ми тази песен, но явно навреме са ми я напомнили. Ето, виждате ли - Вселената наистина си знае работата



A winter's day
In a deep and dark December;
I am alone,
Gazing from my window to the streets below
On a freshly fallen silent shroud of snow.
I am a rock,
I am an island.

I've built walls,
A fortress deep and mighty,
That none may penetrate.
I have no need of friendship; friendship causes pain.
It's laughter and it's loving I disdain.
I am a rock,
I am an island.

Don't talk of love,
But I've heard the words before;
It's sleeping in my memory.
I won't disturb the slumber of feelings that have died.
If I never loved I never would have cried.
I am a rock,
I am an island.

I have my books
And my poetry to protect me;
I am shielded in my armor,
Hiding in my room, safe within my womb.
I touch no one and no one touches me.
I am a rock,
I am an island.

And a rock feels no pain;
And an island never cries.

Брей, тия момчета наистина го могат! Бях забравил колко са добри, наистина.

Айде, пак:


When you're weary
Feeling small
When tears are in your eyes
I will dry them all

I'm on your side
When times get rough
And friends just can't be found
Like a bridge over troubled water
I will lay me down
Like a bridge over troubled water
I will lay me down

When you're down and out
When you're on the street
When evening falls so hard
I will comfort you

I'll take your part
When darkness comes
And pain is all around
Like a bridge over troubled water
I will lay me down
Like a bridge over troubled water
I will lay me down

Sail on Silver Girl,
Sail on by
Your time has come to shine
All your dreams are on their way

See how they shine
If you need a friend
I'm sailing right behind
Like a bridge over troubled water
I will ease your mind
Like a bridge over troubled water
I will ease your mind

------------------------------------------
А иначе... май наистина имам нужда от "I will ease your mind"... Не мога да разбера що трябва да е сложно, като може да е просто...

Ако позволите да внеса малко личен хаос в последните подредени мисли които сте споделили херцоже Бяла сова, а именно - "Защо нещата трябва да са сложни, когато може да са прости..." както благородно сте се запитали в последното си откровение, ами отговорът ми е че в стремежът нещата да биват опростявани, всъщност се корени и сложността . Така впоследствие едно просто нещо ражда поне две сложни, в общият случай.Това е уловката и трагедията на този свят.Тази дилема е сред любимите ми душевни дразнители и това е естественият извод до който достигнах след дълги и не до там продуктивни разсъждения, но пък си е емпирично доказан вече.

Нека нещата да са сложни без да търсим опростяването им , така поне не рискуваме да ги направим невъобразимо по-сложни. Обратната логика е че въпросът разбира се е и в критерийте ни, за да определим кое нещо е достатъчно просто, за да си позволим великодушното решение, че то нещото не се нуждае от опростяване. Да херцоже.

I see love, I can see passion
I feel danger, I feel obsession
Don't play games with the ones who love you
Cause I hear a voice who says:
I love you... I'll kill you...
Loneliness, I feel loneliness in my room...
Look into the mirror of your soul
Love and hate are one in all
Sacrifice turns to revenge and believe me
You'll see the face who'll say:
I love you... I'll kill you...
But I'll love you forever
Loneliness, I feel loneliness in my room...

Двама души никога не виждат един и същ облак еднакво, дори да го гледат едновременно.

УРААА! Намерих "Облакът на Магелан"!!! Най-сетне! Всъщност, не знам какво ме очаква, но след толкова търсене...

Сигурно не е съвпадение и, че я намерих точно сега...

Отивам да чета

Еее, ми айде де - човекът ще дойде и ще си отиде, а аз май на концерта ще съм ето така - one. На никой ли не му се идва?



I saw you dancing out the ocean
Running fast along the sand
A spirit born of earth and water
Fire flying from your hands

In the instant that you love someone
In the second that the hammer hits
Reality runs up your spine
And the pieces finally fit

And all I ever needed was the one
Like freedom fields where wild horses run
When stars collide like you and I
No shadows block the sun
You're all I've ever needed
Baby you're the one

There are caravans we follow
Drunken nights in dark hotels
When chances breathe between the silence
Where sex and love no longer gel

For each man in his time is Cain
Until he walks along the beach
And sees his future in the water
A long lost heart within his reach