Слънчево зайче

С упътване от Маркизата намерих още едно красиво кътче! Благодаря ви, Маркизо! А тези са за вас:

Ами...днес четох по "История на славистиката и българистиката". Изпита е скоро. Изобщо сесията ми наближава. А що изпити и реферати ме чакат...Няма да го мисля всичкото точно сега - в неделния следобед. Достатъчно е, че четох до одеве.

Толкова от мен за днес.

Днес ми беше изпита по "История на славистиката и българистиката". Беше писмен и резултатът ще е ясен на 7 юни. Не съм доволна от себе си. Писах, но не много. Мисля, че съм го взела, но едва ли ще подскачам като си видя оценката, поне не и от щастие. В крайна сметка все пак трябва да съм доволна, защото тези дни ми бяха тежки и само до учене ми беше...А тепърва се започва. Тази седмица начевам курсовите рабити, че и те са четири, съвсем отделно от изпитите, които от своя страна останаха три.

Днес ще чета романът "Тихият бял Дунав". Едва съм го започнала- 10-тина страници дотук. Става дума за концлагера в Белене и обитателите му. Изглежда ме чака тежко четиво, но е за рецензия, така че.

Болка - това изпитвам в момента. Но тя дори не подозира колко силна съм всъщност.


Сърцето ми - аз прекрасно знам къде е то, за разлика от много други хора, които познавам.

Доверието - то е дар, който обикновено се очерня.


Животът въпреки всичко е нещо прекрасно.

Целите ми - бях ги позабравила. Бях си позволила да дам превес на емоциите над разума. И това е колкото глупаво, толкова и прекрасно.

Май е време пак да поема по своя път.

Оказа се вярно, че романът "Тихият бял Дунав" е тежко четиво. Интересен е, но тежък. Вярно е, че вече в известна степен съм попритръпнала към подобно четиво. Чела съм от руската литература нещо подобно на Солженицин - за един лагер в СССР, но там живееха при малко по добри условия концлагеристите.

И все пак си мисля, че вече едва ли мога да се стресна от книга, чела съм какво ли не. Е, може и да греша. Ще видим.

Да поясня защо говоря за "стресване" - когато взех книгата в библиотеката, библиотекарката ми каза, че книгата е тежка и така ме изгледа сякаш очаква да се стресна от подобно четиво. Не знам защо, но оставям в другите впечталението, че съм нещо "крехко и чупливо" (просто го виждам в очите им, а се е случвало неведнъж и да ми го кажат), а не съм.



Гадноооо - боли ме коляното - онова същото, заради което преди години влязох в болница. Сега разбира се не се налага, защото чудесно знам какво ми е, но е време за лекарства, а се опитах да не обръщам внимание в продължение на няколко дни. Не обичам лекарствата или зависимостта от тях, затова ги ползвам само щом се почувствам много зле. Е, сега няма мърдане. Знам и защо става така - загубеното време, нали се сменя сезона, а това винаги отприщтва всички ставни болежки. Хубавото в цялата ситуация е, че идва лято - любимият ми сезон!


А Жана от няколко дни ме кара да се разхождаме, само съм за разходка.

Идва есен

Сменя се сезонът,

идва есента и

промени носи тя.

Промени осезаеми...



Чувстват много хора

набегът на студ.

Нищо, че е топло още,

ставите подсказват...



Обаждат се болежките,

за себе си напомнят.

Забравихме ги лятос,

зимъс ще си другаруваме...



Коксартрози и артрити,

плексити и дископатии,

ревматизми и артрози

и колко още други...



Начеват въртележки ставни

и костите кълвач третира,

термит ги моделира,

дооформя ги пираня...



Блазе на здравите!



Сега май трябва да напиша "Идва лято".

Коляното спря да боли и без лекарства. Сякаш като си помислих за тях и тогава спря да боли, както когато спира да те боли зъб, когато се сетиш за зъболекарската машинка.

Главоблъсканица...а защо е нужно?...Винаги съм намирала отговорите...просто трябва време, знам.

Най-сетне дочетох книгата. Ужасно четиво, наистина много тежко. Но смятам, че е по-добре тези неща да се четат и да се помнят. Макар че някой беше казал: "Историята ни учи, че човекът не се учи от историята.", което за съжаление е така.
Изводът ми от тази книга е, че ако сравня човека с животно, ще обидя животното. При това жестоко ще обидя животното.

А Атанас Липчев ще продължа да го чета. Вече прочетох две негови книги и ги харесах, не точно харесах, защото написаното от него не е за харесване, по-скоро изказаната истината недалечното минало.

Чакат ме лекции цял ден. Даже ей сега ставам и тръгвам. Ще има сериозно писане...ум да ти зайде. Последни два дни лекции и от 1-ви официално влизам в сесия.

Леля е в Пловдив. След малко ще се видим. Ще гледа баба няколко дни, защото вуйчо най-сетне го приеха в болница.

Отдавна не съм я виждала, не помня вече откога.