Слънчево зайче

В последно време губя желание да се опитвам да...



Може би е време да...

И разбира се основната питанка:



или

Защо?

Защото. Няма грешни решения в живота. От избора- какъвто и да е той има последдствия. Ако си готова да си понесеш последствията значи избора ти е правилен за теб. Останалите ги остави. Те си имат свой животи. Твоя си е твой и ще го споделяш или не с когото решиш. Ще се събуждаш, ще се усмихваш и т.н. пак когато поискаш. Когато хората се измъкнат от стереотипа "трябва" и влязат в "искам" става по- красиво.
Мър?

Благодаря за хубавите думи, Маркизо!

Тъкмо такова решение съм взела-да изляза от стереотипа си...

Смених си дипломния ръководител! Не беше толкова трудно, колкото си помислих в началото. От разбран и свестен преподавател преминах на още по-разбрана и добра преподавателка! Много съм доволна! И изглежда, че ще ми одобри темата, която аз си намислих! Само тази част е под въпрос още.



И така, питанките намаляха малко с това положително КПД днес.

Намерих си едни разкошни създания в нета:

Основна моя питанка е работата. А в днешно време да се намери работа си е цяла Одисея. Не че изобщо няма, но там, където ти предлагаш да започнеш, условията нещо не са вред-я ще искат да работиш за без заплата, я общия хорариум на работните ти часове ще е главозамайващ, я нещо друго. Не че там, където пращаш СВ, а не ти се обаждат, е непременно по-добре. Няма как да знаеш какво е положението на дадено работно място, преди да започнеш да работиш там. И разбира се винаги ще излязат неща, които не си и подозирал-навсякъде е така.

Общо взето стигнах до извода, че ако се съглася да работя нещо нископлатено, сравнително бързо ще започна работа. Всъщност имам реалната възможност за това. Да не говорим, че не става дума за мечтаната работа, та да не ме интересува как именно седи въпросът с парите. Съвсем отделен въпрос е, че не съм сигурна и коя е "мечтаната работа". Доскоро си мислех, че знам, но видях, че положението в българските училища е просто кошмар и сериозно се размислих това ли искам.

И разбира се се появява въпросът: От тук накъде?

Защото години наред учих, за да бъда един ден учителка. Сега виждам, че учениците меко казоно не ги вълнува учебния материал, министрите си правят експерименти с образователната система и пр. Самите ученици ми казаха: "сменете си професията, не си тровете нервите с такива като нас."

И сега какво да направя? Вложих усилия и време в това и накрая...

И сега се питам дали да уча нещо ново? Защото това ми хрумава, но какво? А и дори да знам какво, до кога да уча? Цял живот ли?

Та поставена съм пред сериозен житейски въпрос: А сега накъде? Какво искаш от живота и от себе си? Да, знам, че това са най-трудните възможни въпроси и всеки човек трудно достига до тези отговори. Но просто се чувствам объркана и се питам кога отвътре ще им дойде импулс- отговор на тези въпроси. Защото аз от доста време насам вече си следвам вътрешния глас и това ме прави щастлива в крайна сметка.

И така - това не е концерт по желание, не е нещо фиксирано. Та чакам вътрешен импулс...

Днес ми се случиха няколко наистина хубави неща! Днес ми е щастлив ден! Щастлива съм!!!!

Тавтологията е умишлена! )) ))

Понякога човек няма избор и прави неща, които не харесва, но те са необходими, когато се налага да защити щастието си и себе си. Нали така?

Тъкмо си подредя пъзела и той пак се разбърка.

Днес си отговорих на един въпрос отнасящ се до мене си и постигнах покой, който не съм постигала скоро. Но беше за кратко. Появи се друга питанка - всъщност стара питанка, но тя днес просто избута всички други. Смятам да приключа с нея, защото ми омръзна да ме мъчи.

Изводът е, че не бива да оставяме нещо, което ни мъчи да си виси във въздуха, защото то няма да изчезне от самосеби си. Ще му е нужна малко помощ.

В крайна сметка нещата са прости, а ние гледаме за нещо сложно и от там цялото объркване.

Ще те следвам сърце, където и да ме отведеш!

На фона на всички притеснения, нерви и пр. мога да кажа, че никога не съм била толкова себе си и толкова щастлива, колкото през последните няколко месеца.

Труден е пътят към себе си! Май това е най-трудния път.

И пак питанка - чисто нова при това!

Край на питанките.

Тази сутрин най-сетне намерих покой. Не защото знам всички отговори, а защото осъзнах и че не е нужно да ги знам. Освен това аз имам моите отговори. Вече ги имам. А чуждите отговори са си чужди - аз не мога да ги намеря вместо другите.

Не мога и да угодя на всички. Затова ще угодя на себе си.

Усмивка.

Щастлива съм!!!!!!!

Когато написах стиха "Чувствам го" със сърцето си бях почувствала, че съм обичана. А сега го чувствам с цялото си същество.

.....................................................................................................................

Убих всичките си призраци!!!

......................................................................................................................

Обичам книгите! Днес пак ще бъда в библиотеката. Така свикнах там, че не е истина...

Още два дни и оставам за цяла седмица само с любимото същество!!! Само двамата! Щастлива съм!

Каква странна комбинация...Сърцето ми е щастливо и болезнено едновременно...Започвам да си мисля, че човек не намира покой в себе си никога...Вечно има търсения...Да, това те кара да се чувстваш жив, но същевременно и вечно неудовлетворен...Странно решение на съдбата да устрои човешкия живот така...А може би в това му е и живецът все пак...

А днес се зароди такава интересна питанка, която не съм си поставяла на дневен ред досега....Но май й дойде времето...А казах, че съм приключила с питанките наскоро...Явно от тях всеки винаги си има по някоя...Няма начин. Ако всичко ни беше ясно, животът може би нямаше да ни се струва изобщо интересен...Не знам...

Най - после обаче знам какво искам. Не във всяко отношение, но за някои неща съм сигурна, напълно сигурна.

Приятелите са нещо, което осмисля живота по неповторим начин! Благодарна съм на Бога, че има и такива истински хора!

За първи път не встъпвам в декември месец с обичайното вълнение. Други години съм се вълнувала, че идват Коледа и Нова година, Рождения ми ден и този на майка ми. Вълнувала съм се два-три месеца прпедварително. Изобщо имала съм чувството, че във въздуха витае някаква необикновена магия - невидима, но така силно осезаема!...А този път не е така...Ако бях написала това вчера, щях да кажа, че за първи път мразя декември. Днес не го мразя, но не го й обичам, както винаги съм го обичала - липсва ми обичайната еуфория, не усещам магията...А и го посрещнах със сълзи, които ще ме парят още дълго.

Сомозаблудата е нещо наистина глупаво и когато я откриеш, това те кара да се почувстваш като истински глупак.

А когато те боли, заради онези, които най-много обичаш на този свят....ами това всъщност не може да се опише с думи, може само да се изпита.

Чувствам как започвам да се давя на края на Дунава....

Сърцето е сложно нещо. Разумът няма власт над него.

Щастлива съм!!! Щстлива, щастлива, щастлива!!! Много приятно изненадана!

Започнах работа на 7 декември. Научих се що е скукааааааааааа...Видях и усетих как минутите се влачааат...За няколко дни усвоих всичко най-съществено и сега започва еднообразието. А и знам, че е за кратко. Днес е 12-ти. Да, времето върви все пак.

Чакат ме промени. Те ме плашат и вълнуват едновременно. При всички случаи ги искам с цялото си сърце! И вече нямам търпение да се случат! И добре, че е работата, та ме разсейва да не мисля за това през цялото време. Особено за едно нещо, което все така ме гложди, но сега поне не ми е денонощно в ума. И в последно време взех да спя. Днес съм спала даже до 8 часа. За мен това си е доста. Последно не можах да спя в четвъртък срещу петък вечерта, но по други причини.

Тези дни пак ми е нещо...нямам настроение. Виждам как всички край мен говорят за Коледа и се радват, че наближава. А аз все така не усещам в себе си коледен дух. Иска ми се, но не ми се получава и това е.

В момента се чувствам някак неопределено...Да, чувствам се неопределено! Какво е това чувство изобщо? Но е факт. Май трябва да се поровя в себе си..

Днес сутринта, както си отивах към работа, и се загледах по украсата на жиците, по които се движи трулея. По тях имаше звездички и снежинки или нещо подобно. Гледайки ги най-сетне усетих в себе си коледния дух. Не обичайната еуфория, но все пак.

Днес падна и първият сняг. Всичко е снежно и красиво...и студено. Но дори и на снега се зарадвах, а аз никак не обичам студа...И все пак се зарадвах на снега.