DominuS

Заглавие: DominuS Съб Юли 25, 2009 1:12 am

Дневникът на DominuS.
Всичко тук е написано с черно перо и бяло мастило.
Освен това написаното има навика да се променя или да изчезва.
И невинаги е истина.
Затова пък никога не е лъжа!
Da lieget der Hund begraben!

Не надничай...

Не надничай през прозореца ми,
няма да ме видиш. Аз съм сянка.
Ако се загубиш из просторите ми
ще откриеш в мен една останка

от пропуснати червени залези,
без които просто не изгрявам.
И крилете мои стават навеси,
под които тихо се предавам.

Изживявам стари пълнолуния
във онези спомени от време,
когато нощем белите петунии
още се разлистваха във мене.

А сега съм просто черна птица,
скрита в клоните на тъмнината.
Крехко тяло, с разум на старица
чийто глас не струва тишината.

Затова се махай от прозореца ми,
аз съм сянка. Няма да ме видиш.
Ако се загубиш из просторите ми
няма да те пусна да си идеш...

Заглавие: Re: DominuS Съб Юли 25, 2009 8:53 pm

Заглавие: Re: DominuS Съб Юли 25, 2009 9:09 pm

Бели нощи

Будна съм, но вече се разбирам с тъмнината.
Може би защото се превърнах в част от нея...
Мисля с недоволство за лъчите, за зората,
те не са за мен... На светло вече не вирея.

Мисля си отново за притихнали клавиши,
някога успяваха да ме превърнат в нота.
Стихнали мечти почиват в каменните ниши
на стената черна, между мене и живота.

Будна съм, защото не обичам да сънувам.
Да, сънят е бягство, но завръщане не искам,
нито при часовникa, на който все робувам,
нито при очите, пред които се подтискам.

Мисля си за ледените дни на февруари,
ала от небето ми не пада сняг, а пепел.
И далеч, във мойте посивели мемоари
сякаш чувам ехото на моя собствен вопъл.

Будна съм, ще чакам да изпратя тъмнината
тъй като заспя ли ще заспи и част от нея.
В мойте бели нощи сякаш черна е луната.
Всъщност аз съм нея и ѝ взимам светлината.

Заглавие: Re: DominuS Съб Юли 25, 2009 9:51 pm

Миг

Животът ми започна в една далечна зима,
в звуците на химн и в светлината на заря.
Всъщност не е важно точно откога ме има,
не е важно нито докога ще продължа...

Днес живея в сянката на изморена птица,
сянка без криле, която рядко се показва.
В блясък от короната на дрипава кралица,
в чийто сън ме има, ала тя не забелязва.

Имам много форми и понякога ги сменям,
знам да имитирам и свистене на камшик.
Нощем черен лебед или бяла сова денем,
ала ми се случва и да бъда прост човек...

Често пиша рими с тебешир върху стените,
после гледам как дъждът ги трие без пощада.
Страх ме е от тъмното, от фалша... от иглите.
Страх ме е от сънищата, във които падам.

Сянка съм, от черните, но имам свои сенки,
те пълзат по мене и без слънце, и без свещ.
А в сърцето мое има само куп прашинки,
но горят във него, като въглени във пещ.

И духът ми ангел е, завързан за радиатор,
от онези дето нямат нужда да са в Рая...
Зная всички думи, но не съм добър оратор
- аз съм просто миг, а в окото ми – безкрая.

Заглавие: Re: DominuS Нед Юли 26, 2009 9:06 am

Dictum acerbum...

Завръщане от реалността

Бях до земята на живите мъртви,
там дето няма вина, ни печал.
Там дето няма последни и първи,
нито пък чувство на радост и жал.

Бродих сама из полята на немите,
там дето няма ни песен, ни вик.
Там дето малки остават големите
все по-еднакъв е всеки нов миг.

Влязох дори в пещерата на слепите,
там дето няма ни лъч, нито цвят.
Там дето пълни са с камъни шепите
всеки е господ на чуждия свят.

Плувах в моретата на неуспелите,
там дето няма надежда и цел.
Там дето още са живи умрелите
няма дърва за спасителен сал.

Качвах се чак до върха на глупците,
там дето няма скромност и свян.
Там дето сякаш безкрайни са дните
всеки от въздух строи своя блян.

Връщам се чак от земите на живите,
там дето няма добро нито зло.
Там дето прави са винаги кривите,
в свят без поука – едно колело...

Заглавие: Re: DominuS Пон Юли 27, 2009 9:40 pm

Заглавие: Re: DominuS Нед Авг 02, 2009 3:11 am

Diabolus non est tam ater, ac pingitur...

Дявол Хранител

Д е за Дявол, скъпа, да такъв съм аз.
Я е за Ярост - тя чете се в моя глас.
В е за Влюбен и Вечно - само в теб.
О е за Ох, не се сърди, че съм проклет.
Л е за Липсата - когато теб те няма.
Х е за Хайде, помоли ме да остана.
Р е за Ръцете, с които ме прегръщаш.
А е за Ангелът, в който ме превръщаш.
Н е за Недей да се страхуваш, остани!
И е за Искам те, поискай ме и ти.
Т е за Терор над онзи, който те докосне.
Е е за Единствена за мен - сега и после.
Л е за Любима може би не съм те питал.
...но за теб докрай ще бъда Дяволът Хранител.

И песента, която ме вдъхнови:

Заглавие: Re: DominuS Вто Авг 04, 2009 7:16 am

Мрачно ми е. Не че не обичам да ми бъде мрачно, но напоследък ми е прекаленo мрачно. Освен това си мисля за един "мрачник" и заради него ми става още по-мрачно. Искам да се превърна във вещица и да се изолирам в еей тази къщурка горе. По цяла нощ да чета разни странни книги и да пия зелен чай и никой да не ми напомня, че имам скучни задължения... Но ме чака дъъълъг доклад за писане и затова... Слизам на земята. Ето ме - стъпих.

Заглавие: Re: DominuS Пон Авг 10, 2009 2:56 am

Obĭtus Antequam Dedĕcus

Заглавие: Re: DominuS Пон Авг 10, 2009 3:02 am

Заглавие: Re: DominuS Вто Авг 11, 2009 2:29 am

Напоследък съм на вълна "вечер ставам, сутрин лягам" и открих, че е доста по-приятно, отколкото обратното. Въпреки това не спира да ме преследва чувството, че нещо не е както трябва... Продължава да ми е мрачно. Мисълта за "Мрачника", която още ме следва съвсем не ми помага. Мисля да се отърва от нея като го превърна в жаба, гъсеница, сьомга или нещо от тоя десен. Ще прегледам книгата с проклятията. От друга страна пък може би е по-добре да си мисля за него като за "Мрачник", отколкото като за гъсеница (гррррр).

Заглавие: Re: DominuS Вто Авг 11, 2009 5:20 am

Строежът

Строежът е онази стара, грозна сграда,
в която всеки черен ангел днес попада.
Горните етажи са убежище за птиците,
ала като цяло той е храм на еретиците.

А ние сме онези - облечените в черно,
нашето небе по всяко време е вечерно.
По лицата ни чете се постоянна антипатия,
а може би сме плод на грешни възприятия.

Строежът крие тайните на много поколения,
там отиват главно търсещите вдъхновение.
И въпреки, че възмущава ежедневно старите
той ще бъде винаги двореца на бунтарите.

А ние сме младежите от долните етажи,
тези дето често спят по мокрите паважи.
Нашите маниери може би са неприлични,
но не ние - вие ни нарекохте „различни".

Строежът е безлюден, вътре има само сенки
- на онези с ниските обществени оценки.
Всъщност е затвор, но с отворени врати,
в него крачат луди с неизтръгнати мечти.

А ние сме онези от подземните канали,
в нашите очи те са мрачни бални зали.
И макар разпръснати - досущ мъниста черни,
глутницата ни е обща и до край ще сме ѝ верни.

.

Заглавие: Re: DominuS Сря Авг 12, 2009 12:37 am

Заглавие: Re: DominuS Вто Сеп 01, 2009 5:23 am

След края...

Капки парещ лед,
въздухът мълчи,
дрехи в сива гама.

Близо съм до теб,
както и преди,
ала теб те няма.

Чакам твоя знак,
образ или звук.
Направи ми намек.

Като че за миг
чувствам, че си тук,
ала теб те няма.

Кажи ми ще те върнат ли
всички тези свещи?
Защото аз отказвам
да изхвърля твойте вещи!
И вечно ще те търся
в твойта празна стая.
С мисълта за теб
ще дочакам края.
A всички обещания,
които ти ми даде?
По дяволите времето,
което ни предаде!

Идвам пак при теб
за да ти поговоря
тук на твоя камък.

Виждам твоя лик,
точно тук, пред мен,
ала теб те няма.

Пиша ред след ред,
бял остава листа.
Мисълта е спряна.

Необхватен миг,
в който търся те,
ала теб те няма.

Кажи ми ще те върнат ли
всички тези сълзи?
Защото аз отказвам
да забравя твойте каузи.
И вечно ще те търся
в мойте мемоари
- с мисълта за теб,
докато смъртта ме свари.
А всички тези планове,
които ти направи?
По дяволите времето,
което ни забрави.

Липсата боли,
остро, нетипично,
повече от рана.

Моите очи
търсят хаотично,
ала теб те няма.

Куп надежди в плен,
пак до тебе крея
в тази черна драма.

Искам те до мен,
пак за теб живея,
ала теб те няма.

Кажи ми ще те върнат ли
всички тези рими?
Защото аз угасвам,
моля те прости ми!
И вечно ще те търся
в моите албуми.
До новата ни среща
ти ще си в ума ми.
А всички тези спомени,
които ми остави?
По дяволите времето
за дето ни забави!

Заглавие: Re: DominuS Вто Сеп 01, 2009 5:29 am

Заглавие: Re: DominuS Чет Сеп 03, 2009 11:34 pm

Опитвам се да уча, а няколко съседки не спират да врещят под прозореца ми!!!
За Бога, та това е ежедневно! Shocked

Едвам удържам огромното си желание да бутна върху тях няколко саксии.

Заглавие: Re: DominuS Чет Окт 01, 2009 8:25 pm

Песента на Вятъра

Вятърът ми пееше за своите другари,
каза, че обича да помага на вълните.
Вятърът ми пееше за горските пожари,
тъжен бе, че огънят разнася из горите.

Вятърът ми пееше за цветните градини,
чийто прах разнасял - правил им услуга.
Вятърът ми пееше за старите години,
във които нашата Земя била е друга.

Вятърът ми пееше истории различни,
разкази за смелост, разкази за вяра.
Вятърът ми пееше легенди героични
и, не ще и дума, песента му беше стара.

Вятърът ми пееше за спомените свои,
беше обикалял всяко кътче на Земята.
Вятърът ми пееше за горските покои,
в дни, когато хората не знаели войната.

Вятърът ми пееше за да му се посмея,
казваше, че с песен дните стават лесни.
Вятърът ми пееше, сега пък аз му пея,
пея му... за Вятъра и неговите песни.

Заглавие: Re: DominuS Чет Окт 01, 2009 8:38 pm

Най-накрая моя любим Октомври! Изпитите ми почти минаха. Утре е последният (и най-ужасяващ) и после край! Освен това почти е Есен! Обожавам Есента! Направо усещам как ме връхлита вдъхновението. Листа, дъжд, печена тиква, чай и Вси Светий... Невероятно! Това означава, че след три месеца ще си стъпя и на родната земя! Нямам търпение!

П.С. Днес (май) е денят на поезията. Честито на всички, които не могат без нея!

Заглавие: Re: DominuS Пет Окт 02, 2009 2:41 am

Честита Есен, и на Вас, Дукесо!!! Пожелавам да е шарена като гора и нежна като мъгла Smile

И честитка и за деня на поезията, защото я държите в ръцете си- цвете...
А за родната земя... и ние се радваме че ще Ви видим /?/ кафе Smile

Заглавие: Re: DominuS Пет Окт 02, 2009 4:08 am

Благодаря, Маркизо!
Кафе ще има обезателно, от сега си запазвам един ваш зимен ден!
Прегръдка от мен!
DominuS 679166

Заглавие: Re: DominuS Пет Окт 02, 2009 8:09 pm

ПРИЕХА МЕ И В ДВАТА УНИВЕРСИТЕТА !!! Избрах си академията на изкуствата. Днес ще си устроя "one girl party" Very Happy

Много съм хепи! Обичам ви всичките! До скоро!

Заглавие: Re: DominuS Пет Окт 02, 2009 9:15 pm

Тайната любов на Звяра

Звярът я дебнеше нощем,
той знаеше всичко за нея.
От сенките в старата къща,
следеше той своята фея.

И се усмихваше скришно,
щом тихо си затананика.
Очите му светеха хищно,
щом някой за нея попита.

Звярът се качваше нощем
в спалнята, докато спеше.
А тя май не знаеше още,
че в нощите негова беше.

И галеше нежно косата й,
гледаше как се усмихва.
Знаеше, че под ръката й,
черният гняв в него стихва.

Звярът я имаше нощем,
денем се криеше, спеше.
Той май не знаеше още,
че през деня неин беше.

Заглавие: Re: DominuS Нед Окт 04, 2009 11:35 pm

Песента на дървената кукла

Дръпни конеца и вдигни ръката ми,
нека ти помахам, нищо че те мразя!
После със конците на краката ми,
принуди ме в твойте да полазя.
Облечи ми тази смешна дреха,
дето ми уши за представления.
И чрез мене постигни успеха,
с който ще те помнят поколения.
И когато блеснат светлините,
ме спусни на дървената сцена.
Дърпай ме отново за конците
и прави се, че говориш с мене.
Ще те слушам, няма да им кажа,
че ми се усмихваш за пред хора.
Аз съм само кукла, ти си важен,
кажеш ли ми „смей се” ще го сторя.
И към края на аплодисментите,
след поклона и след гладиолите,
след като обрал си комплиментите,
аз ще свърша във купа с парцалите.
Но не ще да плача, аз съм кукла,
всичко ми е дървено, забрави ли?
Само ще те гледам през пролука
на сандъка, в който съм оставена.
И ще чакам, само как ще чакам!
Да ме вземеш в ново представление!
Нищо че ще свърша пак във мрака
на поредното си погребение...

Заглавие: Re: DominuS Чет Окт 22, 2009 9:54 pm

Заглавие: Re: DominuS Чет Ное 12, 2009 1:48 am

А ти дори не знаеш...

И днес отново те имам,
разбира се само в съня си.
Виновен за хиляди рими,
ти палиш ме само с дъха си.
Дали имам смелост – едва ли.
когато те видя блокирам.
А после когато те нямам
се губя в мен и не разбирам
как може да ме притежаваш
без сила, без даже да знаеш.
И гоня те, но продължаваш
да бъдеш тук и да нехаеш,
че вътре в мен нещо се къса,
всеки път щом те погледна.
А аз пак те търся в ума си
и виждам те, уж за последно.
Кълна се, че ще те забравя,
а после обзема ме страх,
че може би ще го направя
- надежди превърнати в прах.
Как бих могла да ти кажа,
че си до мен постоянно?
Знам, че ако ти разкажа
ще прозвучи някак странно.
И... днес отново те имам,
разбира се само в съня си.
И в хилядите нови рими.
И в сенките... И във страха си.