DominuS

Заглавие: Re: DominuS Съб Ное 14, 2009 2:46 am

Това си е - стане ли ми мрачно край няма.
Усмихвам се мрачно, гледам мрачно, обличам се мрачно,
пиша мрачно и съответно всичко ми се струва мрачно.
И все пак колкото и да мърморя (главно на себе си, но
очевидно не само) трябва да призная, че мрачното ме
вдъхновява (точно колкото и Мрачниците, да им се не види...)

Заглавие: Re: DominuS Съб Ное 14, 2009 2:57 am

Отсъствие на Присъствие

(или Присъствие на Отсъствие)

Сянка, редовно присъствие
- гледа ме, гледам го в мен.
Всъщност е нямо отсъствие.
Твоето – сивия дух в моя ден.
Исках те, нямах те. Беше мой
в сънища, в мъртви безсъния.
Търсих те, гоних те. Без покой
връщах те в мойто съзнание.
И днес отново намирам те,
в черния дим във косите ми.
Губя те, после откривам те
- сребърен блясък в очите ми.
А щом нощта ме прегърне,
знам, че го прави с ръцете ти.
И щом денят се завърне
пак избледнява лицето ти.
Но не изчезваш – усещам те
- сякаш сама не те пускам.
Пъдя те, после посрещам те,
в моя сън тихо те спускам.
А ти си... просто присъствие,
вятър, прелитащ през дните ми.
Всъщност си нямо отсъствие
нощем се будиш в мечтите ми.

Заглавие: Re: DominuS Съб Дек 05, 2009 2:58 pm

Колкото повече се замислям - толкова повече... се замислям.
(Лоша работа)

"But I’m constantly reminded
Reminded that you’re only someone who I’d like to know
You don’t know me, you’re my private fantasy
You’re with me, constantly in my mind"

Заглавие: Re: DominuS Вто Дек 08, 2009 4:20 am

Още десет дни и се прибирам! Леле колко нямам търпение само!
Ако можех щях да тръгна на мига! А и колкото повече наближава
18-ти, толкова по-невъзможно ми става да чакам. София ми липсва
ужасно много. Сухия въздух, трамваите, баницата, любимите ми
улички с павета в моя квартал, езерото в парка, Площад Славейков...
Липсва ми всичко, наистина всичко! Но остават само десет дни!!!

DominuS - Page 2 Ejzt56t6kl89ymv5dnvflxp

Заглавие: Re: DominuS Вто Фев 09, 2010 1:35 pm

Не...

Не симпатизирам на лъжата...
Но харесвам някои. Оборените
Затова пък вярвам във делата.
И особено във вече сторените.

Не крещя, не споря, не роптая.
Но изслушвам някои безмълвия.
Не личи, но често си мечтая...
Да съм вятър или бяла мълния.

Не ценя наконтените фрази.
Но държа на милите обноски.
Не разделям целите на фази.
И не ща привързаност на вноски.

Не намеквам, не скимтя, не моля.
Но деля на равни половини...
Нямам точен смисъл. Нито роля.
Нямам ред, посока и години.

Не харесвам дългите беседи.
Нито свойте извехтели рими...
Не отричам, имам само себе си.
Но пък никой друг не ме е имал.

Заглавие: Re: DominuS Вто Фев 23, 2010 1:14 am

Заглавие: Re: DominuS Пет Фев 26, 2010 6:43 am

Пролята кръв

(Историята на забравения войн)

Не беше една, бяха хиляди битки,
за слава и чест, за земя, за пари.
Управници кичеха с лаврови китки,
докато бършехме пот и сълзи.

Паднаха в бой много силни мъже,
и много силни жени ги последваха.
Старец, дете – всеки врат на въже,
без почит в пръстта ни погребваха.

Воини до гроб отреди ни съдбата,
и го приехме със храбри сърца.
Дълго поихме с кръвта си тревата,
дето расте днес над наш’те тела.

Сетна победа, на кой ли му трябва,
ала дългът ни шептеше “Във бой!”
Лък или меч, всеки нещо да грабва
- който умре днес, ще стане герой!

И ние пишехме с кръв имената си,
вярвайки, че ще се помнят навеки.
Вярвайки във светостта на делата си,
вдигахме меч срещу всичко и всеки.

И пренебрегвайки принцип и вяра,
влизахме в битки за нови победи.
Забравили, че щом смъртта ни откара,
в земята с врага ще си бъдем съседи.

Заглавие: Re: DominuS Пет Фев 26, 2010 6:46 am

Дори не опитвай...

Не можеш да изгониш
гарваните от косите ми.
Не можеш да отрониш
парченце от мечтите ми.
Не можеш да си този,
в който ще се вслушам.
Не мога да съм роза
в душевната ти суша.
Не можеш да ме имаш
- не съм принадлежаща.
Не можеш да си зима
в ръката ми гореща.
Не можеш да си мярка
за моето мълчание.
Не мога да съм марка
на твоето държание.
Не можеш да смириш
духа ми – той е вятър.
Не можеш да смениш
мира ми с твоя театър.
Не можеш да си ваза
за цветните ми мисли.
Не мога да съм тази,
която си измисляш...

DominuS - Page 2 17946316715515015309686

Заглавие: Re: DominuS Нед Фев 28, 2010 9:42 pm

Когато нощта стане страшна

Нощем пак сънувам
черни фигури без име...
Не, не се страхувам,
но шептя ти „прегърни ме”.
А ръцете ти са камък,
твърди, тежки, непотребни.
И забравения пламък
днес е спомен и ме дебне.
Но нощта е някак страшна,
в тази своя черна тога.
А пък аз, нечестна, грешна,
да съм твоя само мога.
И когато ме погледнеш
в мен разцъфват черни рози.
И дерат ме, до последно,
като смърт във малки дози.
Но познат ми е гърбът ти
- всяка нощ във него гледам.
Чуваш - дишам във врата ти,
но оставаш тих и леден.
И нощта остава страшна,
а страхът е грешен повод
да събуждам чувства прашни
и в сърцето си да ровя.
Затова се примирявам
да те имам тих и леден.
Спи, а аз ще продължавам
тихо в твоя гръб да гледам.

Заглавие: Re: DominuS Нед Фев 28, 2010 9:49 pm

Заглавие: Re: DominuS Сря Юни 02, 2010 3:49 am

Тръгвам си...

Тръгвам си... Земята се разцепва,
остават само стъпките... Назад.
Спомени... По миглите ми лепнат.
Крачка напред... Болка... Откат...

Тръгвам си... И изгревът е залез
над земи, които не познавам.
Дави се сърцето в остър прорез
и вървя напред, но изоставам.

Тръгвам си... И не е нищо ново.
Улиците... Просто се променят.
Но боли до смърт! Боли отново,
от онази обич скрита в мене...

Тръгвам си... Оставям всичко мое
там... Където пак ще го намеря.
Солен, горчи в очите ми прибоя
от сълзи... по спомени химерни...

Заглавие: Re: DominuS Сря Юни 02, 2010 3:50 am

Заглавие: Re: DominuS Съб Юни 05, 2010 4:01 am

Не, не ми се пораства! Не искам и няма (пък). Толкова е скучно и толкова сериозно и подредено и...
Отказвам да гледам новините!
О, да - и да чета вестници. Отказвам тържествено!
Освен това хич не обичам онези... официални разговори. Толкова са студени, сухи и... и просто официални! Когато порастнат хората винаги започват да си говорят официално. И се държат някак стегнато. Все мислят какво впечатление ще направят, как ще изглеждат ако кажат това, ако направят онова... Да му се отще да говори на човек!
Пък и идва онзи момент, в който това което обичаш да правиш внезапно се превръща в задължение. И, не знам за вас, но при мен това е пагубно. Пагубно за нещата, които обичам да правя. Защото малко по-малко спирам да обичам да ги правя. Все така става, ужасно е. Може би вината е в мен. Прекалено много мразя някой да ми казва какво да правя. Дори когато ми се казва да правя нещо, което обичам. Непоносимо е.
Със сигурност някой би ме попитал: "Но какво по-хубаво от това задълженията ти да бъдат нещата които харесваш?" Ами - "Какво по-лошо?" - бих отговорила. Защото ако нещата, които харесваш се превърнат в твои задължения, то тогава всичко което правиш, независимо дали ти харесва или не, ще бъде твое задължение. А аз не обичам така. Обичам да знам, че имам нещо, изцяло мое, било то и съвсем безсмислено, което да правя, защото искам, а не защото трябва.
Даа, може би е време да порастна...
Но няма. Казвам го най-отговорно - съвсем не възнамерявам да го правя.

Uploaded with ImageShack.us

Заглавие: Re: DominuS Съб Юни 05, 2010 4:05 am

Заглавие: Re: DominuS Съб Юни 05, 2010 12:57 pm

Дукесо, относно по-предния Ви пост - браво!

Заглавие: Re: DominuS Съб Юни 05, 2010 2:58 pm

О, благодаря! Малката русалка е една от любимите ми приказки Smile

Заглавие: Re: DominuS Съб Юни 12, 2010 2:40 am

Счупена стрела

Колко сили привечер ще имаш,
щом денят ти почва със раздяла?
И не знаеш с кой, къде да идеш
- счупена стрела, недолетяла...

Колко ли мечти ще изоставиш,
щом научиш, че не става лесно?
И ще мине време, ще забравиш
- слънцето не грее вечер късно...

Колко ли усмивки ще пропуснеш,
щом във теб заплаче самотата?
Без да смееш никой да допуснеш
- черен път, забравен от зората...

Колко много ти ще съжаляваш,
щом ръка отпуснеш остаряла
и започнеш да се разпознаваш
в счупена стрела, недолетяла...

« Dum loquimur fugerit invida aetas: carpe diem, quam minimum credula postero. »

Заглавие: Re: DominuS Пон Юни 14, 2010 4:31 am

Стига ми реалност! Искам да избягам някъде, а книгите не ми стигат вече. Приключения, любовни истории, злощастни съдби, мистерии... Вече знам как ще свърши всяка книга още преди да съм я отворила. Не искам само да чета, искам да изживея всичко това. Защо трябва животът да бъде толкова скучен... Фотокопирани страници от ежедневие, които мачкам и изхвърлям всяка вечер, преди да си легна и да се скрия зад кориците на поредната книга. После сънища, които забравям твърде бързо. А на сутринта ново фотокопие на вчера ме чака до възглавницата... Нима това е всичко?! Aз искам нещо повече, нещо различно. Искам най-накрая да попадна на приказката, в която главна героиня съм аз. Дори да бъде кратка - една от онези приказки, разпростиращи се върху 4-5 страници в книга без картинки. Започваща и свършваща неясно, но съдържаща всичко това, което...
Хммм... (въздишка) Ще чакам. Ще чета и ще чакам да попадна на собствената си приказка. Само да не вземе да се окаже накрая, че в цялата приказка се разправя за едно момиче, което през цялото време чете, въздиша и се муси.
Ще разбера. Някога.
А сега отивам...
Ами...
Да чета.

DominuS - Page 2 5888925aragornandarwenc

Заглавие: Re: DominuS Сря Юни 16, 2010 8:01 pm

Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи...

Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
техните спомени в мен се разгръщат.
Мисли любовни – заплетени плевели -
аз ги изтръгвам, но те все се връщат.

Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи,
после заспивам с рогати фантазии.
Черните нощи в катран са удавили
моите сънища – белите фрезии...

Чупя крилете си, влюбвам се в дяволи
и непринудено падам им в плен.
Те пък, за нрава си остър забравили,
чупят рогата си, влюбват се в мен.

Заглавие: Re: DominuS Пет Юни 18, 2010 8:52 am

Заглавие: Re: DominuS Сря Юни 23, 2010 4:56 am

Песента на едно дете...

Tell me why...

Заглавие: Re: DominuS Пет Юни 25, 2010 8:53 pm

.
...........
................
..........:..........
............................
.................:.................
..............................................
..............................:..............................
..................................................................................
....:....
..........
.....:.....
..........
....:....
........
...:...
......
..:..
....
.:.
..
.
.

Феерично светят, отразени в невинните очи на нощта, въздишките - думи съхранявани в крилата на вятъра...

DominuS - Page 2 Y1pxewsrnuw7wohf3zma03b

Заглавие: Re: DominuS Пон Юни 28, 2010 4:21 am

Но това е тайна...

Имам точно четири будилника,
но не ставам никога навреме.
Някъде дълбоко из хладилника
пазя торта с вкус на хризантеми.
Имам две магьоснически шапки
и една рисунка на кентавър.
Под прозореца ми раснат шипки,
въпреки, че посадих си лавър.
Имам, имам... Жаба кекерица!
И една гора, в която скитам.
Също стара книга без корици,
караща ме да я препрочитам.
Имам си една градина с рози,
и едно вълшебно огледало.
Черен дявол, който все ме пази,
от това, което му се щяло.
Имам и една надгробна плоча,
на която всеки ден закусвам.
Малък хълм, оградка и поточе,
във което лодките си пускам.
Имам синя рокля от коприна,
щом я сложа всичко оживява.
На тавана имам два гоблина,
дето често ми напакостяват.
Имам флейта, арфа и пиано,
също две нацупени цигулки.
Бял петел на лявото си рамо
и фенер – колибка за светулки.
Имам си и няколко комара,
да ви кажа – храня ги редовно.
Къща на дърво, ужасно стара
и змия, но тя не е отровна.
Имам куп невидими приятели,
те не знаят липсата на време.
Глупчото, Поета и Мечтателя,
а и всички те живеят в мене.
Имам поглед в който се разлиства
изгревът на утрото ми бледо.
Имам някой, който ме измисля,
а в замяна аз измислям него.

.

Заглавие: Re: DominuS Пет Юли 02, 2010 3:43 am

Началото на лятото... Това е времето, в което повечето хора сякаш се раждат отново. Изпълват се с енергия, с оптимизъм и с желание за живот.
Е, при мен, разбира се, става точно обратното. Но няма нищо странно, при мен май доста неща са наобратно. Докато всички наоколо си правят радушни планове за сезона, опитвайки неуспешно да ме въвлекат в тях, аз не изменям на хроничното си аутсайдерство и просто нямам търпение да се свра в стаята си на тъмно и хладно и да остана там възможно най-дълго. И не знам защо все се намира по някой, който да ме попита "какво ми е". Какво трябва да ми е? Съвсем нищо ми няма. Просто обичам да бъда сама. Или по-скоро - не обичам да не бъда сама... Едно от двете ще да е.
Но с този въпрос се свиква някак. По-непоносими са ми онези, другите "разбирачи". Онези, които все смятат, че знаят за мен повече от самата мен. Онези, които не отстъпват пред нищо и никого в стремежа си да ми докажат колко не познавам себе си и как, видиш ли, аз всъщност съм самотна и нещастна и това трябвало да се промени незабавно. (!) И като разумен човек, аз веднага си помислям, че трябва просто да ги лиша от всякакво внимание и да продължа да бъда себе си безмълвно. Но и разумът, като всичко друго, си има срок на годност, така че, повлияна от раздразнението си, аз все се впускам в спорове, лишавайки "разбирачите" от всичко друго, но не и от внимание.
Глупава грешка...
"Разбирачите" само това чакат. Подушат ли вниманието - КРАЙ! Реагират по същия начин, по който реагирам аз, когато подуша аромата на плодова торта, носещ се приканливо под носа ми. А именно - ококорват се, потъркват доволно ръце и се втурват по посока на подушеното.
И аз за пореден път разбирам за себе си неща, които никога не съм и подозирала, от хора, които дори не ме познават.
Триумф на раздразнението.
Но истината, макар и една единствена, може да бъде интерпретирана по хиляда различни начина от хиляда различни човека. И всеки един от тях вярва във своята истина неизменно и се опитва да я наложи като единствената на всички останали.
Слава богу, скайп си има две отлични опции - блокиране и изтриване.
Умът ми - също.

Заглавие: Re: DominuS Пет Юли 02, 2010 6:56 pm