Слънчево зайче

Любовта не знае граници!

http://vbox7.com/play:94f5d6d9&al=1&vid=3543117

Кеф! С главно К!

http://vbox7.com/play:88bc5e94&al=1&vid=444084

Смях!

http://vbox7.com/play:61c0098c&al=1&vid=444084

http://vbox7.com/play:766aa154&al=1&vid=2921480

http://vbox7.com/play:1a1a1d94&al=1&vid=444084

Обичам животните! И особено котките!!!

Вчера ми се случи нещо, което ме накара да се почувствам наистина неприятно и преди всичко за поред път, а може би дори по-силно и ясно от другите път, ме накара да почувствам колко мигновен е животът - има го и в следващата секунда го няма....

Тъкмо си хванах влака, който и без друго закъсня с 15 минути, които дори не обявиха, и няма и пет минути откакто тръгнахме и влака спря. Аз тъкмо казвах по телефона, че най-сетне съм тръгнала и изведнъж спираме и не мога да разбера и се ядосвам какво става и в този момент някой каза, че влакът е блъснал човек. Аз се почувствах зле от това - да се возя на влак, който току-о е прегазил човек-тази мисъл беше наистина натрапчиво неприятна през целия път, но се возих и не само аз... По лошото беше, че сума народ се изсипа от влака да гледа починалия... "Хляб и зрелища."... Аз си мислих за това кой ли е, защо е стигнал до тук (защото накрая казаха, че изглежда сам се е хвърлил под влака), няма ли семейство, деца - какво им е причинил... А мисълта да сляза и да го видя размазан на релсите ми бе просто противна, ужасяваща дори... И в момнта ми е ужасна!

Животът си отива за един миг, просто за един миг!

Исках да бъда учителка и ето на - сега съм. Днес беше първият ми ден с учениците. И просто нямам думи. Знаех, че нивото е ниско и преди, но това, с което се сблъсках лично, е просто прекалено... Да ми кажат, че Ботев е написал "Под игото"!?! И само това да беше... Не, че не е достатъчно. И тези празни погледи, с които ме гледаха...! Просто нямат търпение да свърши часа, сякаш насила са ги натикали в класните стаи и им правят живота ужасно скучен - това излъчват.

Тъмно ми е! Нуждая се от светлина!!!

Много разочарования. Много. Твърде много и твърде често. Започва да ми омръзва от това. Тежи ми. Имам нужда от помощ, защото не мога да нося вечно този товар. А и той натежава все повече и повече.

Аз знам, че виждаш болката в очите ми, сълзите ми, разочарованието ми. Всичко виждаш и не те интересува. А мен ме боли сърцето. И вече ми идва толкова вповече, че започвам да чувствам една празнота. И чувствам, че тази празнота е опасна, опасна за отношенията ни. Страх ме е, че вярата ми в теб съвсем ще рухне. Страх ме... Страх ме е, че единствено на мен ми пука; че всичко е илюзия; че ти си илюзия, че може би обичам някого, който беше само маска, а сега едва виждам истинското лице.

Аз не мога да получавам единствено откази и пренебрежение. Ти не можеш вечно и за всичко да ми казваш не, а същевремнно да очакваш аз вечно да бъда съгласна с теб. Няма човек, който да изтърпи това. Защото аз чувствам как търпя, примирявам се, преглъщам това и онова.... Докага? И защо да го правя? Та ти нямаш към мен дори отношение, отношение. Нима мога да очаквам нещо изобщо оттам нататък? Не мисля.

Мисълта да си тръгна е страшна. Лошото обаче е, че и мисълта да остана вече ме плаши.

Омръзна ми да търпя отлагане, а другите да са на първи план.

Ако наистина ме искаш, ама наистина, настина, наистина, наистина (дълбоко вътре в себе си и само тогава) ми го покажи. Аз имам нужда да се чувствам обичана и желана, да бъда твоя слабост, да бъда глезена и милвана; да се почувствам ЖЕНА. ТОВА СЕГА НЕ СЕ СЛУЧВА!!!

БОЛИ МЕ!

Едно голямо мечешко *гуш*
Не е хубаво с такива мисли по тово време и то покрай рождените дни. Казват, че хората /и феите също/ пропадат в дупи тогава. Вашата сигурно е на зайче и е сгушена в корените на голям и силен дъб...
И пак *гуш*

От позоцията на остарял и помъдрял човек мога единствено да кажа, че изискването на внимание уморява. Поне мен ме уморява. Аз така и немога още да обясня на моя любим Звяр, че когато си свърша задачите ще се сгуша уморено до него ама не. Това тичне ту при едното ту за другото и ме кара да оставам бездух и без сили... Може би малко повече търпение и всичко ще се нареди... Може би...
И пак *гуш *

Благодаря , Маркизо, за вниманието и думите.

Да, търпение сe иска във взаимоотношенията между двама души, задължително. Всъщност съм по-скоро добре. Но на моменти на човек му идва вповече. А и точно преди рождения си ден всеки се намира в Сатурнова дупка.

Отдавна не съм идвала тук... Днес ескам да споделя, че съм щастлива. Да, щастлива съм. Вълнуват ме различни неща - и приятни, и недотам, но надделява чувството за щастие.